Чуждопоклонници? Или просто болни…

Вече няколко месеца темата за лекарските грешки присъства  в дневния ред на обществото в България. По-точно – появява се след поредната информация за починало бебе или родилка и затихва още преди близките на семейството да се върнат към хладнокръвната рутина на своето всекидневие. В същото време пред очите на всички амплитудите на тази фатална повтаряемост инфарктно се сгъстяват.
Черната поредица обиколи Разград, Перник, Лом, София, института “Пирогов”, ИСУЛ, Александровска болница, “Шейново”, продължи през Горна Оряховица, Варна, Бургас. Пловдив, Сливен, Хасково. Завъртяха се зловещо някакви “невинни” диагнози – апендисит, раждане, операция на сливици, секцио….
Тази отвратителна статистика доведе до различни реакции:
–   спонтанни и емоционални от страна на обикновените хора;
–   некоординирани и противоречиви от страна на Министерството на здравеопазването и представителите на законодателната власт;
–   нелепи от страна на Българския лекарски съюз, който призова да се преустанови с изнасянето на данни в медиите, защото това създавало обществена психоза;
–   истерични от страна на пациенти, които отказват да бъдат оперирани…
Станахме свидетели дори на реакции, граничещи с езотерично позоваване на отвъдното: премиерът Борисов поръча на лекарите да направят курбан, а не само да се събират за стачки…
Докато умираха бебета, тийнейджъри и родилки, в политическото и в медийното пространство се раждаха скандал след скандал, свързани с раздадени бонуси, със смяна на началниците на Здравната каса, с трагичното състояние на спешната помощ, с война между фармацевтични лобита, с медийна война и с поредните смени в здравното ведомство.
Особен вид държавно лицемерие
 

Здравният сектор – вечната строителна площадка

Всичко това доведе логично до резултатите в обявената класация на Евробарометър, според която българите са на последно място в Европейския съюз и по доходи, и по качество на здравеопазването. Елемент от тази статистика е и фактът, че вече няколко години поред България (заедно с Румъния и Албания), е на челните места в класацията за детска смъртност.
В този контекст назидателните импровизации на министър-председателя от преди два дни по повод лечението на тежко болни деца са не просто смущаващи: Борисов нарече “чуждопоклонници” родителите, потърсили лекарска помощ извън България, а след това им препоръча публично да му благодарят. Такива думи, изречени от премиера, подсказват за съществуването на особен вид държавно лицемерие, което – ако тенденциите в детското здравеопазване се запазят – рискува да удари като бумеранг самия Борисов и цялата му популистка патетика.
Като електорални единици децата не представляват интерес за партия ГЕРБ. Не така стои въпросът обаче с родителите им, със семействата им, с приятелите на семействата. И вместо да ги кани да се съберат и да благодарят, че децата им не са умрели, по-далновидно би било Борисов да им поиска прошка. И на тях, и на лекарите.

 Еми  Барух; Дойче веле