Швейцария свали лихвите, за да спре притока на чужди капитали

Швейцарската национална банка определи в четвъртък отрицателни лихвени проценти от 0,25 на сто върху салдата по безсрочните депозити, за да спре притока на капитал от чужди инвеститори. В момента те проявяват завишен интерес към Швейцария като страна сигурно убещиже за парите си, покрай пазарните сътресения около украинската криза, краха на рублата и поевтиняването на петрола. Със свалянето на лихвите, ще се запази таванът на валутата от 1,2 франка спрямо еврото, съобщава Financial Times.
Централната банка на Швейцария иска да предотврати повишеното търсене на сигурни активи на фона на пазарните сътресения, затова поставя под натиск валутния курс. Отрицателните лихвени проценти се явяват „дузпа” за горещите пари, вливащи се в малката алпийска страна и целта е да я направят по-непривлекателно място за чуждите капиталовложения, поддържайки минимален обменен курс. Тази политика ще продължи с цел избягване на нежелано затягане на монетарните условия, произлизащи от поскъпването на швейцарския франк, коментират от швейцарския регулатор. Централната банка дори е готова при необходимост да закупи чуждестранна валута в неограничени количества и да предприеме по-нататъшни мерки.
Швейцарската националан банка въведе таван в обменния курс насред кризата в Еврозоната. Така швейцарският франк бе поставен под натиск за поскъпване, а това застрашава нормалното функциониране на външнотърговските връзки на алпийската държава.
Стабилността е ключов фактор за швейцарците и те не искат да удовлетворят търсенето на световните валутни инвеститори, рискувайки векове на разумна парична политика. Но въпросът отново подчертава относителната слабост на швейцарския франк на фона на захранване на световните валути, както и липсата на доверие от страна на инвеститорите в Еврозоната. Докато от една страна лихвените проценти и валутните курсове отразяват състоянието на прилежащата икономика, в моменти на паника горещите парични потоци биха могли да работят като мощни мултипликатори и да навредят на основните икономики, посочват финансови анализатори пред сп. Forbes.
При това, тенденциите не са в посока положително развитие. Състоянието на еврото, инфлацията в Русия, крахът на рублата, сривът в цените на петрола очертават нови битки на капиталовите пазари, а плановете за разширяване на Япония внасят допълнителна паника. Когато към всички тези фактори се добавят и очакванията за резултатите от гръцките избори, е трудно да се направят каквито и да било валутни прогнози.
Излиза, че двигателят на финансовия пазар са политическите причини, затова е време политическите лидери да поемат своята отговорност, ако искат да оставят позитивни пасажи в утрешните учебници по искория.