Щедрите обещания на “Копенхаген” смущават

Офертата на „Копенхаген еърпортс“ бъка от силно смущаващи и икономически необосновани числа. Те засягат най-вече обещаното от датчаните годишно коцесионно възнаграждение. То трябва да е 30%. Но не от печалбата, не и от летищните такси, а от общите приходи на концесионера. Което звучи наистина невероятно и икономически необосновано. Защото, ако датчаните наистина плащат 30% от общите си приходи, то с какво ще покриват огромните разходи за поддръжка на двата аеропорта, откъде ще плащат по кредитите, които ще вземат, за да ги модернизират и най-вече – какво ще им остане като печалба? Само за сравнение – останалите двама кандидати предлагат 16,8% и 21% от приходите.

Поне досега не e известен нито един летищен концесионер по света, който да плаща такъв процент от годишните си приходи, какъвто предлагат датчаните. А е и далеч от финансовата логика на самия консултант по концесионирането на двете ни черноморски летища – американската компания „Беъринг пойнт“, изказана във финансово-икономическия анализ за концесионирането на летищата. Още повече че този анализ е финансиран от Вашингтон чрез Американската агенция за международно развитие USAID. Така че няма как да не му вярваме. „Според допусканията във финансовия модел, включени в настоящия анализ, плащане на концесионно възнаграждение в размер на 12% от брутните приходи е оправдано и резонно. Имайки предвид състезателния характер на конкурса… се препоръчва процентът да бъде фиксиран на не повече от 12% от брутните приходи“, пише в анализа на американския консултант „Беъринг пойнт“. Явно той не е бил послушан и от тримата кандидати, но най-вече от „Копенхаген еърпортс“. Просто защото датчаните са загърбили всякаква икономическа логика, за да се хареса предложението им. Друг е въпросът как ще бъде изпълнена тяхната оферта.

Невероятни са и други числа в предложението на датчаните. Като например цената на един квадратен метър застроена площ. Потомците на викингите предлагат тя да е 1600 евро, докато „Фрапорт“ фиксира цена от 650 евро за квадратен метър. Наистина огромна разлика. Като се имат предвид средните цени на строителството у нас, германското предложение изглежда много по-реално.

Всичко това намирисва на добре познатата у нас практика при провеждането на подобни конкурси кандидатите да свалят цените, които после се наместват към реалните чрез множество анекси към подписаните договори. Така че тези икономически фантасмагории на датчаните съвсем основателно бяха отхвърлени.

Белчо Цанев