Ще извлечем ли поуки от тази криза или ще се оставим да бъдем обречени на нейното повторение?

Финансовите и банковите кризипрез последните десетилетия

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

От своето зараждане досега пазарното стопанство е съпътствано от кризи. Новото е, че техният брой, размах и разрушителна сила рязко нарастват от средата на 80-те години на миналия век. Особено силно зачестяват финансовите кризи. „Въпросът, на който трябва си отговорим, е прост: Ще извлечем ли поуки от тази криза или ще се оставим да бъдем обречени на нейното повторение?” (Барак Обама, президент на Съединените щати)

По данни на Международния валутен фонд за периода 1970 – 2007 г. в света е имало 124 системни банкови кризи. От средата на 90-те години световното стопанство е сполетяно от следните кризи на финансовия пазар:

Кризата на Европейската валутна система от 1992 г., когато редица европейски валути попаднаха под силен натиск за девалвация (тази криза остана в историята с атаката срещу британския фунт, предприета от финансовия спекулант Джордж Сорос). Тя прерасна в Северноевропейска криза (1992/93), която обхвана скандинавските страни и нанeсе огромни щети на техния банков сектор.
„Текила-кризата” от 1994/95 г., при която Мексико прекрати режима на твърд обменен курс на песото по отношение на щатския долар през 1994 г., което доведе до това, че валутите на редица латиноамерикански страни попаднаха под силен натиск за девалвация.
Кризите в някои средно- и източноевропейски страни от 1996/1997 г. (тук следва на първо място да се спомене валутната и банковата криза в България).
Азиатската криза от 1997 г. Започнала като валутна, тя се превърна в разрушителна финансова и стопанска рецесия, а преодоляването на последствията от нея бе изключително болезнено за населението в засегнатите страни.
Руската криза от 1998 г. Тя се разпространи и върху други части от света. Изключително силно от нея беше засегната Бразилия.
Крахът на хедж-фонда LTCM през 1998 г.
Турската валутна и банкова криза от 2000 г.
Аржентинската криза от 2001/2 г.
Борсовата криза от 2001 г. известна и като Криза на „новата икономика”.
Кризата на пазара за ипотечни кредити за лица с по-ниска от нормалната кредитоспособност през 2006/8 г. в САЩ и преминаването й в световна банкова и финансова рецесия 2006/9.
Криза на държавния дълг в Еврозоната – от пролетта на 2010 г. досега.

Понятието „финансова криза”

В научната литература няма прецизна и приемлива за всички дефиниция на понятието „финансова криза”. Съществува консенсус само за това, че в при нейните условия настъпват такива смущения на финансовия пазар, които ограничават достъпа на домакинствата и фирмите до кредит, което в крайна сметка води до рецесия.

Известният Габлеров стопански речник (Gabler Wirtschaftslexikon) съдържа следното определение: „Финансовите кризи са сравнително бързо появяващи се резки и продължителни влошавания на индикаторите на финансовия пазар (курсове на ценни книжа, обменни курсове, лихви, кредитни рейтинги и др.), които обуславят масивни и дълговременни последствия за реалната икономика. Феноменът на финансовите кризи е изключително многостранен и трудно дефинируем. Финансовите кризи са един вечно повтарящ се феномен”.

Стопанският речник (Business Dictionary) съдържа друга дефиниция: „Това е ситуация, при която паричното предлагане е изпреварено от паричното търсене. Това означава, че ликвидността бързо намалява, защото наличните пари в банките се изтеглят (явление наречено „набег на банката”), което ги принуждава или да продават други активи, за да покрият недостатъка от пари или да колабират (авт. „да обявят несъстоятелност”).

Един от често цитираните в специалната литература изследовател на кризите, американският учен Frederic S. Mishkin разглежда финансовата криза като неспособност на финансовите пазари ефективно да разместят (алокират) капитала. „Финансовата криза е такова разрушаване на финансовите пазари, при което проблемите, свързани с обратната селекция и моралния хазарт значително се изострят, така че финансовите пазари са неспособни да насочат капитала към тези, които разполагат с възможност за неговото най-ефективно използване”.[1]

Едно сравнително разбираемо определение на финансовата криза дава Christian Hott, което се опира на понятието на финансовата стабилност на Andrew Crockett:[2] „Ние говорим за финансова нестабилност, когато поне едно от следните условия не е изпълнено: 1) Основните институции на финансовата система са в състояние да изпълняват своите задължения. 2) На основните пазари на финансовата система цените отразяват фундаменталните характеристики и не варират значително през кратки периоди от време, така че фундаменталните характеристики да се променят”.[3]

Изброените дефиниции описват финансовата криза без пряка връзка към икономическия цикъл. Независимо от това колко драматична, разрушителна и продължителна е една финансова криза, тя отстранява определени диспропорции и възстановява временно равновесие на финансовия пазар, т.е. равновесие в процеса на разместване (алокация) на капитала.

Очевидно е, че една финансова криза означава на първо място криза на доверието. Това се проявава в несигурността при оценката на кредитоспособността на банките на междубанковия пазар, както и в убеждението, че в балансите им се крият рискове, произтичащи от необслужвани кредити, понижаване на цените на имуществени активи, от извънбалансови операции и др. Изчистването на тези рискове от балансите и задбалансовите сметки би довело банките до сериозни финансови затруднения. Така участниците на междубанковия пазар престават да се доверяват един на друг. На практика това означава, че те спират да си предоставят краткосрочни кредити помежду си, както обикновено, което води до възникване на проблеми с рефинансирането им, с осигуряването на достатъчна ликвидност. Резултатът е, че най-често се стига до ерозия на собствения капитал на банките, което в крайна сметка означава рязко ограничаване на кредитирането. Това се отразява на реалната икономика, чието финансиране до голяма степен се осигурява от банките.

От друга страна, всяка финансова криза е криза на доверие на клиентите към обслужващите ги банки. През 2002 г. служители на Банката за международни разплащания в Базел са разработили примерен подход за анализ на банкови кризи, който се опира на редица фактори, смятани от авторите за причини за тяхното възникване. Според тях банковите кризи са следствие от влошаване на фундаменталните индикатори за развитие на икономиката, и преди всичко от рязко падащите цени на имуществените активи. Второ, кризи възникват, когато множество банки имат големи експозиции към един и същ вид риск. Типичен пример за това са рискове, свързани с недвижимост, акции, облигации, структурирани продукти, с определен отрасъл или с определена фаза на икономическия цикъл. Трето, в процеса на стопанската експанзия цените на имуществените активи се повишават, чувството за риск сред участниците на пазара се притъпява, външното финансиране на фирмите е изгодно поради ниските лихвени нива и лесния достъп до него.

Такива условия стимулират по-нататъшната експанзия. Възникналите дисбаланси във финансовия сектор не правят впечатление на фона на благоприятните рамкови условия за стопанска дейност. Но появилите се дисбаланси благоприятстват за увеличаване на грешните инвестиционни решения в реалната икономика под формата на свръхинвестиции. Когато обаче във фазата на подем финансовата система не е създала необходимите „буфери” за поемане на последствията от спукването на ценовия балон на пазара на имуществените активи, последствията могат да бъдат със силен разрушителен ефект. От научна гледна точка за възникването на диспропорции в икономиката е необходимо съществуване на две предпоставки: наличие на достатъчна ликвидност и повишени очаквания за печалба в определен пазарен сегмент от страна на инвеститорите.

Очаквайте продължение…

[1] Mishkin, Frederic S. (1992): Anatomy of Financial Crisis. Journal of Evolutionary Economics, Vol. 2, p. 117.

[2] ”…stability requires (i) that the key institutions in the financial system are stable, in that there is a high degree of confidence that they can continue to meet their contractual obligations without interruption or outside assistance; and (ii) that the key markets are stable, in that participants can confidently transact in them at prices that reflect fundamental forces and that do not vary substantially over short periods when there have been no changes in fundamentals.”, in Crockett, Andrew: Why is Financial Stability a Goal of Public Policy? Jackson Hole Conference 29th August 1997.

[3] Christian Hott: Finanzkrisen – Eine portfoliotheoretische Betrachtung von Herdenverhalten und Ansteckungseffekten als Ursachen von Finanzkrisen, Dissertationsschrift, Dresden, 2002, S. 4.