Ще ни се размине тъмната страна на дефлацията

КРАСЕН ЙОТОВ, „Индъстри уоч“

За първи път от октомври и ноември 2009 г., когато българската икономика беше в рецесия, през този август НСИ отчете дефлация, което означава понижение на потребителските цени спрямо същия месец на предходната година. Какво означава това за икономическата динамика?

Свитото потребление

Дефлацията обикновено настъпва в периоди на ниска икономическа активност. Така е сега в България – и брутният вътрешен продукт като цяло, и потреблението на домакинствата се свиха в реално изражение през второто тримесечие на годината. Оше нещо – за да има дефлация, кредитирането трябва да расте с бавни темпове, което се случва в момента у нас, защото това води до слабо увеличаване на общото количество пари в икономиката, а оттам и до задържане или понижение на цените.

Рисковете

В стандартната икономическа теория дефлацията се описва като опасно и нежелано явление, което трябва да бъде избегнато на всяка цена, понеже води до порочен кръг, от който трудно се излиза.

-Твърди се, че дефлацията мотивира потребителите да харчат по-малко в очакване на по-ниските цени в бъдеще, което на свой ред принуждава производителите да свалят допълнително цените, а това води до нов спад на покупките, докато икономиката не изпадне в незавидната спирала на понижаващи се цени и забавящ се растеж.

– На дефлацията се гледа с лошо око, защото тя обикновено стопява печалбите на
производителите, а това може да предизвика съкращения на работни места и/или намаляване на заплати.

– Дефлацията води и до преразпределение на богатство между кредитори и кредитополучатели, когато при изчисляването на лихвения процент по заема е заложено да има инфлация. При неочаквана дефлация длъжникът реално връща повече пари отколкото е взел, което е в полза на кредитора. Обратно, високата инфлация е добре дошла за длъжника, който в действителност изплаща по-малко средства отколкото е получил, какъвто беше случаят с хиперинфлацията в България през 90-те години.

Плюсове

Споменатите теоретични вреди от понижението на цените се случват, когато дефлацията е съществена, устойчива във времето и първоначално неочаквана. Негативите са валидни най-вече за големи, сравнително затворени икономики, в които вътрешното потребление е основният двигател на икономиката, а домакинствата са тежко задлъжнели към банки и други финансови институции. България обаче е малка отворена икономика, а домакинствата у нас са сред най-ниско задлъжнелите в ЕС. Нещо повече, дефлацията у нас до момента е незначителна, до голяма степен очаквана и най-вероятно няма да продължи дълго. Което означава, че опасностите за българската икономика, дори и да ги има, са сравнително малки.

Дефлацията обаче дава глътка въздух за потребителите, защото означава по-ниски цени, а оттам и по-висока покупателна способност. Това важи особено за хората с по-ниски доходи, които обикновено харчат по-голям процент от месечния си бюджет за текуща издръжка. От тази гледна точка дефлацията в България е по-скоро позитивно явление, защото донякъде улеснява „свързването на двата края“ в условията на висока безработица, бавно нарастваща заетост и слаб ръст на доходите.

Въпреки опасенията на много икономисти по света спорен остава въпросът доколко дефлацията наистина вреди на икономическия растеж. Например в сектора на високите технологии има постоянна дефлация – цените на компютрите и телефоните падат,
а качеството се повишава, но това не води до перманентна криза в бранша. Напротив, всяка година продажбите на потребителска електроника постигат нов рекорд.

За малко

Важно е и да се уточни доколко в България изобщо може да говорим за дефлация. Факт е, че общият индекс на потребителските цени намалява през август, но това се дължи най-вече на понижението на цената на електроенергията за битови потребители. Ето защо дефлацията в България по всяка вероятност ще се окаже краткотраен феномен,
който се дължи най-вече на административни фактори. На този фон през август повечето храни и безалкохолни напитки поскъпват, макар и сравнително бавно – с 1% годишно. През последните 12 месеца хлябът, месото и млечните продукти стават по-скъпи, а рибата, зеленчуците и захарните изделия поевтиняват. Така че и в момента понижение на цените не се наблюдава при всички продукти, а само при отделни стоки и услуги.

Инфлацията иде

В близко бъдеще обаче в България може да се очаква по-скоро ускоряване на инфлацията, а не задълбочаване на дефлационните процеси заради действието на глобални и специфични за страната фактори.

От една страна, цените на суровините на международните пазари ще продължат да се увеличават както заради нарасналото търсене от Китай и другите развиващи се икономики, така и поради повишения политически риск в международен мащаб. Гражданската война в Сирия и тлеещото напрежение около Иран са само част от примерите, които лесно биха изстреляли цените на гориватанагоре.

От друга страна, хармонизацията между българското и европейското законодателство тече с пълна сила, изисквайки от фирмите инвестиции за спазване на европейските норми относно екология, стандарти за качество и безопасност на труда. Нещо повече, България има ангажимент за увеличаване квотата за зелена енергия, което рано или късно ще принуди ДКЕВР отново да повиши цената на тока.

Общата европейска политика изисква и повишаване на акцизите върху тютюневите изделия, което ще вдигне крайните цени на цигарите в следващите години. От тази гледна точка процесът на догонване на европейските цени ще продължи, което значи, че инфлацията в България ще бъде по-висока от повечето европейски държави в следващите години. А сегашният период на дефлация ще остане само спомен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *