Ще остане ли доларът главна световна валута

САЩ могат да не се безпокоят за съдбата на своето световно господство, докато повечето международни разплащания се извършват в долари. Този извод се споделя от повечето анализатори, които се занимават с търсене на връзката между икономическите и политическите процеси в съвременния свят. Наистина да си този, който емитира най-разпространените пари в света, е голямо предимство. Ако погледнем на валутите като на стока, очевидно е, че цената им зависи от търсенето и предлагането. А в случая с долара САЩ имат пълен монопол върху предлагането, което означава, че могат да диктуват ситуацията на международните валутни пазари. Но в последните месеци сме свидетели на драматични колебания в курса на долара спрямо еврото, британския паунд и други валути на държавите с големи икономики. Означава ли това, че „зелените” пари боледуват и скоро правителствата ще започнат да странят от тях, за да не пренесат болестта в своите страни?
СпороветеПолитически лидери от цял свят често се упражняват в словесни атаки срещу доларовото господство. „Обичайните заподозрени” като борци срещу хегемонията на долара са иранският президент Махмуд Ахмадинеджад и неговият венецуелски колега Уго Чавес. Иран вече обяви, че се отказва от американския долар като разчетна единица при продажбата на петрол. В типичния си рязък тон венецуелският президент Уго Чавес пък каза, че валутата на САЩ не е нищо повече от „къс безполезна хартия”. Всъщност, ако действат сами, Чавес и Ахмадинеджад не могат да разклатят позициите на долара. Венецуела и Иран обаче са членки на ОПЕК – организацията на най-големите износителки на петрол. Ако ОПЕК като цяло се отрече от долара, нещата вече стават сериозни. В този смисъл решаваща е позицията на шестте държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив – Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, Бахрейн, Оман и Обединените арабски емирства. Всички те членуват и в ОПЕК, като техните валути отдавна са привързани към долара. Водеща роля в тази шесторка играе Саудитска Арабия. Именно тя отхвърля твърдо спекулациите за отказ от долара и това влияе на цялостното настроение в ОПЕК. Освен икономическите аргументи саудитските шейхове вероятно имат и политически съображения да не се отвързват от долара и да продължат да са близък съюзник на САЩ.
БрожениятаМащабната финансова криза в САЩ усили още повече страховете за стабилността на долара. Някои държави проучват възможността да се откажат от посредничеството на американската валута в двустранната си търговия. През миналата седмица такова предложение към китайските си партньори отправи руският премиер Владимир Путин. По всичко изглежда, че Пекин също смята подобна идея за привлекателна. Наскоро китайският официоз в. People’s daily призова азиатските и европейските страни да изтласкат долара от преките си търговски отношения и да разчитат само на собствените си валути, защото „САЩ разграбват глобалното богатство, експлоатирайки господството на долара”. Русия, която е вторият по големина петролен износител, обяви, че проучва възможността да започне да търгува своя нефт и природен газ за евро или рубли вместо за долари. Възможно е Роснефт и Газпром да направят стъпка в тази посока още през 2009 г. Това донякъде е логично, защото основната част от руския износ е насочена към Европейския съюз. Финансовите експерти в Москва обаче са доста скептични за възможността тази промяна да се реализира. Главната причина е, че договорите за износ на нефт и особено на тези за природния газ са дългосрочни и вече са сключени. Едва ли купувачите ще се съгласят на предоговаряне на цените в евро вместо в долари.
ЕкзотикатаЗасега идеите за отказ от долара в търговския обмен идват предимно от Русия и Азия. Преди няколко дни руският президент Дмитрий Медведев се срещна с виетнамския си колега Нгуен Мин Чиет и му предложи Москва и Ханой да търгуват в рубли и донги вместо в долари. Още по-радикално смятат да постъпят Иран и Тайланд. Те ще си обменят нефт за ориз на бартер, без да ползват каквато и да е валута. Подобни идеи обаче си остават в сферата на екзотиката. Пазарна икономика без пари не може да съществува, а бартерът е архаична форма на търговия. Нереално е да си представим също, че е възможно да се установи реален обменен курс на руските рубли за виетнамски донги, без да се мине през посредничеството на долара. Трябва да се има предвид, че доларът не е само валута за текущи търговски разплащания, а и за дългосрочно спестяване. По-голяма част от валутните резерви на централните банки са именно в долари. Най-често купуваните облигации са тези, които се емитират от държавните власти на САЩ, а те също се продават за долари.
РезервитеСпоред мнозина специалисти от ключова важност за съдбата на долара ще бъде поведението на Китай. Пекин държи резерви в американска валута за близо 1 трлн. USD. Диверсификацията на резерва вече е започнала, но резки промени няма да има, защото това не е изгодно за самия Китай. Доларът ще си остане основна резервна валута за страната, тъй като по-голяма част от търговията, преките чуждестранни инвестиции, прехвърлянията по сметки и плащанията се извършват именно в „зелените” пари. Като цяло в световен мащаб има намаление на валутните резерви, държани в долари, но този процес е доста бавен. Към средата на 2007 г. делът на доларите в резервите на различните държави по света е бил 64.8 процента. В навечерието на атентатите от 11 септември 2001 г. този дял е възлизал на 72.6 процента. Колкото и да е парадоксално, позициите на долара се крепят най-вече от страха от последиците, които биха настъпили, в случай че той бъде заменен с друга валута. Централните банки не искат да провокират допълнителна паника, която би довела до още по-голямо обезценяване на техните активи, държани в долари.
ИнвеститоритеПрез последния месец въпреки кризата в САЩ курсът на долара спрямо еврото нарасна рязко. Едно от възможните обяснения за това нелогично на пръв поглед движение е желанието на инвеститорите да се укрият в „тихо пристанище”, защитено от финансовата буря. Затова инвестиционните фондове се изтеглят от рисковите си експозиции в акции и суровини, обръщат всичко в долари и с тях купуват американски държавни облигации. Презумпцията е, че тези книжа винаги ще имат покритие, защото те са емитирани от институцията, която в краен случай може да напечата още долари и така да обслужва дълга си. Зад доминиращата позиция на долара обаче стои и неоспоримият факт, че той е официална валута в страната, притежаваща най-големия брутен вътрешен продукт в света, който възлиза на 13 трлн. USD годишно. Освен това капиталовият пазар на САЩ е най-големият и най-ликвидният. А както е известно, на фондовата борса в Ню Йорк не може да се инвестира в евро или в юани. Там приемат само долари. Макар че изпитват агресивна конкуренция, САЩ си остават най-големият пазар за внос на стоки в света. Логично е страните, които изнасят за Америка, да търгуват в долари.
ПиедесталътНа теория е лесно да се каже, че при нестабилен курс на долара е по-добре световната търговия да се извършва чрез някаква кошница от валути. Но я си представете как на практика ще се изчислява цената на царевицата или оловото по световните борси в някаква изкуствена разчетна единица, включваща няколко валути. Това няма как да стане. И понеже международната търговия винаги ще се нуждае от някакво твърдо обменно средство, доларът не може да падне от сегашния си пиедестал, докато не се появи една-единствена валута, която може да го измести.Ситуацията е аналогична с тази на световното господство на английския език. Той изтласква всички останали конкуренти не защото е майчин за мнозинството от жителите на планетата, а защото е най-конвертируем. Ако например се срещнат унгарец и французин, колкото и взаимно да се уверяват един друг във величието на своите нации, в крайна сметка те трябва да го правят на английски, ако искат да се разберат.
В заключениеСилата на инерциятаНакрая трябва да споменем, че господството на долара е отражение не само на водещите позиции на американската икономика, но и на съотношението на политическите сили на световната арена. Дори и най-смелите футуристи не смеят да кажат, че в близко бъдеще ще се появи държава, която да оспори лидерството на САЩ. При това трябва да се отчита и силата на инерцията. Историята показва, че Британската империя престава да бъде световна сила номер едно още в началото на ХХ в. Въпреки това чак до Втората световна война британският паунд е доминиращата световна валута, преди да бъде изместен от долара. Логично е да очакваме, че набраната инерция ще тика долара напред поне още едно-две десетилетия, след като политическият и икономическият фундамент зад него вече няма да е същият.
ipo.bg