Ще прибегне ли ЕЦБ до по-агресивни монетарни инструменти?

Европейските банкери ще трябва да променят начина, по който дефинират еврото, заявява анализатор от Nomura Bank.

Ако безпрецедентната програма за количествени улеснения на Федералния резерв на САЩ несъмнено даде началото на валутна война, то следващата причина за глобални монетарни съревнования може да предложи еврото.

„Политическите и банковите лидери на еврозоната ще предложат на пазарите следващия топовен салют в целта си да натиснат надолу стойността на еврото“, заяви Йенс Нордвик, ръководител на отдела за глобални валутни стратегии в Nomura Bank и автор на книгата „Крахът на еврото“.

През 2010 г. бразилският финансов министър Гуидо Мантега популяризира фразата „валутни войни“, след като развитите пазари, като САЩ и еврозоната, задействаха серия от монетарни инструменти за отслабване на валутите си с цел засилване на износа. Това доведе до поскъпване на паричните средства на голяма част от нововъзникващите пазари.
Един от най-показателните примери е индонезийската рупия, която достигаше ниво от около 12 000 за един щатски долар преди Фед да представи първия си кръг от количествени улеснения през декември 2008 г. Впоследствие рупията се засили до ниво от около 8 500 до средата на 2011 г., но отново поевтиня до около 11 500 на фона на спекулациите, че американската централна банка планира ограничаване на стимулите.

„Въпреки високата безработица и отслабения икономическия растеж в еврозоната единната валута се закрепи стабилно около историческото си средно ниво, спирайки растежа на региона“, заяви Нордвиг по време на конференцията SkyBridge Alternatives (SALT) в Сингапур.

„Европейската централна банка (ЕЦБ) не е най-агресивната централна банка в света що се отнася до облекчаване на паричната политика“, заяви той, посочвайки, че банката всъщност е повишила лихвите два пъти през 2011 г. „Хората се притесняват ЕЦБ да не го направи отново, въпреки че основните икономически показатели не оправдават такъв ход“, добави още експертът.

„ЕЦБ ще трябва да промени начина, по който дефинира еврото“, посочи още Нордвик, позовавайки се на Маастрихтския договор. Споразумението от 1992 г. доведе до създаването на общата европейска валута, която бе изградена около германската икономика. „Банката е в процес на осъзнаване, че по-мекото евро е по-подходящо за целия регион“, допълни още експертът.

„През следващата година ЕЦБ най-вероятно ще бъде принудена да предприеме други стъпки, включително по-широкото си разгласяване на инструмента, известен под названието „бъдещи насоки“. Освен това може да се наложи банката да понижи още лихвите“, каза още Йенс Нордвик.
Други експерти също очакват ЕЦБ да предприеме по-агресивни действия съвсем скоро. В свое изследване Barclays обяви очакванията си ЕЦБ да въведе още една „много дългосрочна операция по рефинансиране“, или популярният под названието VLTRO (very long‑term refinancing operation) инструмент, през четвъртото тримесечие. Въпреки това от британската банка описаха вероятността от ново намаляване на лихвите като „малка“.

През декември 2011 г. ЕЦБ въведе 36-месечна дългосрочна операция по рефинансиране. Няколко месеца по-късно пък – през август 2012 г., банката представи схемата за изкупуване на държавни облигации на страните от еврозоната на вторичния дългов пазар (Outright Monetary Transactions – OTM), основната задача пред която бе да свие разходите по заемите за страните, изправени пред затруднена продажба на собствен дълг.

„Засега еврото е в задънена улица, докато пазарите са вперили поглед в политическите сигнали от Федералния резерв“, каза Нордвиг.

Що се касае до потенциала за нарастване на силата на еврото, експертът посочи, че не би заложил на това в момента. Въпреки всичко той отбеляза, че посоката на валутата може да се промени, ако икономическите данни спрат подобряването си. „Пазарните потоци са залог на финансовите отчетите на компаниите, сезонът на които предстои през октомври. Това може да даде допълнителен тласък, или пък да срине перспективите“, отбеляза още Йенс Нордвик.