Ще стане ли твърде горещо за индустриите?

Изработването на законза климатаепървият приоритетвзаконодателната програма на Министерството на околната средаиводите (МОСВ). Приемането му се налага заради пренасянето на климатичната Директива на ЕС 2009/29. Вероятно проектът ще бъде внесен през есента в парламента, съобщи неотдавна министър Искра Михайлова.

Целта на закона ще бъде да се формализират правно ангажиментитена България за намаляване на емисиите на парникови газове, което е основен елемент в политиката на ЕС по ограничаване на изменението на климата. Документът трябва да планира също дългосрочни мерки за адаптация на населението и икономиката към климатичните промени, като за тази цел бъдат въведени европейски и международни механизми.

Вместо спиране на климатичните промени – адаптация към тях

Все по-честона всички ще се налага да се сблъскват с дума адаптация, отнесена към промените в климата и последиците от тях. Ясно е, че глобалните климатични процеси трудно могат да бъдат спрени. Затова и учените все повече говорят не толкова за противодействие на изменението на климата, колкото за адаптация към него.

“Когато климатът се променя, трябва да се адаптираме къмнего”, коментираРобърт Менделсон, професор по икономикана околната средавуниверситета “Йейл”. Той твърди, че вдългосроченплан това означава да променим културите, растенията иживотните, коитоотглеждаме, да нагодим отоплението и управлението на водните ресурси, както и да вземем мерки за покачването на морското равнище.

Към каквовсъщност се адаптираме?

Докладна Световната банка за глобалните климатични промени сочи, че за последното десетилетие – от 2000 до 2009 г., температурите в повечето части на земята са се повишили 2 пъти, в САЩ – до 3, а в Арктика до 6 пъти. Арктическата ледена шапка през септември 1980-те и 1990-те години има 45% намаление. През юли 2012 г. намалението е 97%. Затоплянето с до 2 градуса вече е факт, а учените изчисляват огромен риск от четириградусово затопляне.

Според проучванията, има технически и икономически възможности за намаляване на парниковите емисии в атмосферата. Това ще сведе неизбежното глобално затопляне в търпимите 2 градуса.

Ефектитеот 4 градусовото затопляненяма да бъдатравномерно разпределени всвета. Увеличаване с 6 градусапрез лятото може да предизвика големи променивмногорегиони всвета, включителновСредиземно море, СевернаАфрика, БлизкияИзток иСъединенитещати. Земеделското производство ще намалеезначително итова ще се отрази на най-бедните страни.

Тезиклиматични процеси засягат пряко България

Открая на 1970-те встраната ни се наблюдава тенденция към затопляне. Средната годишна температура през 2009 г. е с 1,2 градуса по Целзий над климатичната норма. През 2012 г. бяха счупени всякакви рекорди по температурни амплитуди в страната. Температурата в градовете се е повишила от 1,2 до 2,5 градуса, а по данни на Българската академия на науките (БАН) средно с около 1,8 градуса през последните години.

Снеговете се топятпочти двапъти по бързо – с 40% енамален периодът на снегозадържане. Количеството дъжд енамаляло снад 30%. Седем пъти се еувеличил броятна пожарите, коетоеувеличило 24 пъти изгорелите площи. На 13 % от българскатагора са нанесени трайни щети впоследните 15 години, според Георги Стефанов,експерт по промените на климата в международната природозащитна организация WWF.

Всичкотова е свързано с тежки наводнения и горещи температурни вълни, множество пострадали, икономически загуби и човешки жертви. Още факти, които доказват, че страната ни е засегната от затоплянето са , че горната граница на широколистните гори се измества към по-голяма надморска височина. Съществува и тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата в резултат на повишения разход на вода, която се изпарява от повърхността на почвата и чрез растителността.

В някоирайони на страната пъктези климатични условияводят до намалениена продължителността на реалниявегетационен период до ипод 90 дни.Това са Добруджа июжната част на СеверозападнаБългария в зоната на Предбалкана иКазанлъшкото поле.

Всичко това правиБългария многоуязвима от 5-те най-честосрещаниприродни бедствия на планетата – земетресения, наводнения, суша, градушка ибури според професор ДжериСкиисот Университета на Кентъки, който неотдавна бе в България.

За да се справи държаватани спроблемите ипромените, коитоповишаването на температуратаноси, трябва да бъде разработенастратегия, която да начертае необходимите мерки, т.е. как ще се реагира на негативните климатични въздействия. За да се случи това, българските власти също трябва да се адаптират и то не само към днешните проблеми, но и към по-далечните заплахи.

В тази връзка преди около месец по време на екофорум в София Маркус Репник, постоянният представител на Световната банка у нас, начерта три основни сектора, в които страната ни да се развива и така да намали вредното въздействие от климатичните промени и да се адаптира към тях.

Селскотостопанство

Както еизвестно, страната ни има огромен потенциал в селското стопанство. Разполагаме с обширни земеделски земи, плодородни почви и разнообразни агро-климатични условия. Днес земеделието формира около 5 процента от БВП и осигурява около 20 процента от общата трудова заетост в страната.

Репник казва, че се нуждаем от „устойчиво земеделие“ – селско стопанство, което увеличава сигурността на прехраната и допринася за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него. Биологичното земеделие е една от формите на „устойчиво земеделие“ и също така е бързо развиващ се глобален пазар, включително в няколко страни от ЕС. В Германия, например, търсенето на биологични селскостопански продукти е нараснало с 30 на сто през последните 5 години, като продажбите са достигнали 7 милиарда евро през 2012 година.

Според представителя на Световната Банка, основния проблем в страната ни по този въпрос е остарялата напоителна инфраструктура. През 1980 г. над 1 милион хектара земи са били снабдени със съоръжения за напояване, но днес тази статистика е отбелязала драстичен спад до почти 45 хиляди хектара.

Друг минусеразпокъсаността на собствеността върху земята, застаряването на земеделските стопани и ниския процент на биоземеделието- едва 0.3 процента от селското стопанство. За сравнение, в Австрия този процент е 20.

Как би могла да действа България?

Стратегическото позициониране на българското селско стопанство в ЕС би увеличило неговата добавена стойност, конкурентоспособност, екологичната му устойчивост и устойчивостта на промените в климата. Биологичното земеделие е един от аспектите на такова позициониране за увеличаване на износа на селскостопански продукти.

Необходими са и значителни инвестиции за промяна в тенденцията на намаляване на напоителните системи. Нарастващото и по-ефективно използване на напояването не само ще доведе до подобряване на производителността в селското стопанство, но и ще изгради един по-устойчив на климата земеделски сектор.

Отделно, стратегиите на производителитесъщо следва да се променят. Териториите, вкоитотрадиционно се отглеждатзърненикултури като Силистра, Добрич, Варна, Бургас, Пловдив, Пазарджик, Ямбол, София, Сливен, Кърджали, Плевен и Ловеч и области в северозападната част на Дунавската равнина, са застрашени от засушаване. Метеоролозите прогнозират в период от 30-40 г. постепенно засушаване и падане на добивите в тези райони. Това ще наложи тотална подмяна на селскостопанските култури.

Повсякавероятност след 50 години Добруджа няма да ежитницата на България, защото ще произвежда основно картофиитютюн. По повечето плодородни полета няма да виреезърно, асъвсем другинасаждения, пригоденикъм суша, предсказватучените. Житото ще дава добрареколтавотносително тесниивициоколоДунавския иЧерноморския басейн.

Енергийна ефективност

Вторият потенциал, върху който се фокусира Репник за адаптация към климата, е енергийната ефективност на сградите, в частност на жилищните.

Той твърди, че икономиката на България е най-енергоемката в Европейския съюз. За производството на единица БВП България използва четири пъти повече енергия от средното за ЕС. 40 процента от цялата енергия в ЕС се потребява в сградите. А качеството на сградния фонд на България е под средното за ЕС. Около 60 процента от домакинствата в България са енергийно бедни, което означава, че трябва да изразходват над 10 процента от своите доходи за енергия.

У насимаизобилие от лошо изолирани сгради, чиито собственици са инвестирали в индивидуални ремонти. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие потреблението на енергия на съществуващите сгради може да се намали с до 50 процента. Имайки предвид големият дял на старите панелни апартаменти в България –потенциалът за енергийни спестявания е още по-висок. Според статистиката, 2.7 милиона българи живеят в панелни сгради.

Световната банкапредлага всички жилищнисгради да се модернизират чрез добраизолация. Така засилените мерки за енергийна ефективност биха довели до тройно печеливша ситуация – печеливша за собствениците на жилища, печеливша за бизнеса и печеливша за околната среда.

Средно едно евро инвестиция в енергийна ефективност спестява две евро инвестиции в нови електропроизводствени мощности. Модернизацията на сгради спестява пари в дългосрочен, но се нуждае от пари в краткосрочен план. Финансирането от ЕС за периода 2014-2020 г. предоставя възможности за значителна финансова подкрепа за енергийна ефективност на собствениците на жилища. Но само пари и лидерство от страна на правителството няма да бъдат достатъчни. Онова, което още е необходимо, е стабилна, ясна и предвидима рамка на възможностите – ясна стратегия и пътна карта за обновяване на сградния фонд на България, опростена регулаторна и правна рамка и значително укрепен институционален и изпълнителски капацитет, допълва Репник.

Зеленопроизводство

В износа на страната все още преобладават трудоемките стоки, чието производство се основава на природни ресурси и ниско квалифициран труд. Високотехнологичните и иновативни стоки и услуги съставляват едва 3 процента от износа на България, което е значително под средното за ЕС ниво от 16 на сто.

Предстоящите големи промени през следващите няколко десетилетия ще създадат цели нови индустрии и предприятия и вече са налице съществени зелени възможности за растеж в нововъзникващите сектори.

Световната банкапрогнозира нарастване на зелените инвестиции, включително на преките чуждестранни инвестиции, например инвестирането в екологично чисти технологии в автомобилостроенето, производството на станции за зареждане за електрически автомобили или производството на високо енергийно-ефективно LED осветление.

Предвижда се бързо развиващ се глобален пазар за зелени индустрии –пример са данните, че световният пазар на енергия от възобновяеми източници през 2011 г. е възлизал на около 200 милиарда евро – шест пъти размера на инвестициите преди 7 години.

България еблизодо лидерите в зеления растеж в Западна Европа. Това позволява да се търси по-тясна интеграция с тях чрез насърчаване на преките зелени чуждестранни инвестиции и търговията с екологично чисти стоки и компоненти. Предприятия от икономиките с високи доходи все повече ще търсят разходни предимства чрез изнасяне на своите производства, твърди Репник.

Привличането на такива инвестиции изисквадобра бизнес среда, но също така изисква ипо-добрарамка, коятода стимулира иподкрепя зелените иновации. Страната ни може да се превърне в инвестиционна дестинация за зелено производство, което ще доведе до диверсификация на експортната кошница с по-висок дял на иновативни продукти, което от своя страна ще доведе до създаване на работни места в устойчиви сектори на икономиката.

Финансовата рамкана ЕС за периода 2014-2020 г. ще предостави на България възможност да стимулира зелените бизнес иновации чрез новата оперативна програма за иновации и конкурентоспособност.

Всички казано дотук автоматично задейства идеи за печелене на пари. Но не е ли редно вече да се замислим как би могла да спечели околната среда? Какви рискове е нужно да бъдат поети за успешното адаптиране на човечеството, и в частност на България, ако не за да спечели от глобалните климатични промени, то поне да не пострада от тях? А Вие ? Какви рискове можете да поемете?

Автор: Мирена Руменова