Ще стане ли твърде горещо за индустриите?
Снимка: Thinkstock/Guliver
Автор: Мирена Руменова
Изработването на законза климатаепървият приоритетвзаконодателната програма на Министерството на околната средаиводите (МОСВ). Приемането му се налага заради пренасянето на климатичната Директива на ЕС 2009/29. Вероятно проектът ще бъде внесен през есента в парламента, съобщи неотдавна министър Искра Михайлова.
Целта на закона ще бъде да се формализират правно ангажиментитена България за намаляване на емисиите на парникови газове, което е основен елемент в политиката на ЕС по ограничаване на изменението на климата. Документът трябва да планира също дългосрочни мерки за адаптация на населението и икономиката към климатичните промени, като за тази цел бъдат въведени европейски и международни механизми.
Вместо спиране на климатичните промени – адаптация към тях
Все по-честона всички ще се налага да се сблъскват с дума адаптация, отнесена към промените в климата и последиците от тях. Ясно е, че глобалните климатични процеси трудно могат да бъдат спрени. Затова и учените все повече говорят не толкова за противодействие на изменението на климата, колкото за адаптация към него.
“Когато климатът се променя, трябва да се адаптираме къмнего”, коментираРобърт Менделсон, професор по икономикана околната средавуниверситета “Йейл”. Той твърди, че вдългосроченплан това означава да променим културите, растенията иживотните, коитоотглеждаме, да нагодим отоплението и управлението на водните ресурси, както и да вземем мерки за покачването на морското равнище.
Към каквовсъщност се адаптираме?
Докладна Световната банка за глобалните климатични промени сочи, че за последното десетилетие – от 2000 до 2009 г., температурите в повечето части на земята са се повишили 2 пъти, в САЩ – до 3, а в Арктика до 6 пъти. Арктическата ледена шапка през септември 1980-те и 1990-те години има 45% намаление. През юли 2012 г. намалението е 97%. Затоплянето с до 2 градуса вече е факт, а учените изчисляват огромен риск от четириградусово затопляне.
Според проучванията, има технически и икономически възможности за намаляване на парниковите емисии в атмосферата. Това ще сведе неизбежното глобално затопляне в търпимите 2 градуса.
Ефектитеот 4 градусовото затопляненяма да бъдатравномерно разпределени всвета. Увеличаване с 6 градусапрез лятото може да предизвика големи променивмногорегиони всвета, включителновСредиземно море, СевернаАфрика, БлизкияИзток иСъединенитещати. Земеделското производство ще намалеезначително итова ще се отрази на най-бедните страни.
Тезиклиматични процеси засягат пряко България
Открая на 1970-те встраната ни се наблюдава тенденция към затопляне. Средната годишна температура през 2009 г. е с 1,2 градуса по Целзий над климатичната норма. През 2012 г. бяха счупени всякакви рекорди по температурни амплитуди в страната. Температурата в градовете се е повишила от 1,2 до 2,5 градуса, а по данни на Българската академия на науките (БАН) средно с около 1,8 градуса през последните години.
Снеговете се топятпочти двапъти по бързо – с 40% енамален периодът на снегозадържане. Количеството дъжд енамаляло снад 30%. Седем пъти се еувеличил броятна пожарите, коетоеувеличило 24 пъти изгорелите площи. На 13 % от българскатагора са нанесени трайни щети впоследните 15 години, според Георги Стефанов,експерт по промените на климата в международната природозащитна организация WWF.
Всичкотова е свързано с тежки наводнения и горещи температурни вълни, множество пострадали, икономически загуби и човешки жертви. Още факти, които доказват, че страната ни е засегната от затоплянето са , че горната граница на широколистните гори се измества към по-голяма надморска височина. Съществува и тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата в резултат на повишения разход на вода, която се изпарява от повърхността на почвата и чрез растителността.