Ще фалират ли държави?

Нито една няма да изчезне от картата на света, но правителствата не трябва да прехвърлят дълговото бреме на следващото поколение

Сумите, набирани от правителствата за спасяване на финансовите институции и на други компании, както и за стимулиране на икономическия растеж, са невероятно големи и подклаждат страхове, че държавите ще банкрутират.Това си заслужава един по-близък поглед: Дали фискалните харчове наистина са толкова големи, колкото изглеждат? Какъв ефект би имала неликвидността на държавата? Разбира се, нито една страна няма да изчезне от географската карта!
789000000000 долара. Това е количеството пари на американските данъкоплатци, които са предвидени в пакета за стимулиране на икономиката, приет наскоро от властите. За всички нас това е необикновено голяма сума. Толкова голяма, че трудно можем да си я представим. Има ли изобщо толкова много банкноти в обръщение? Възможно ли е която и да е страна, дори САЩ, да похарчи толкова много пари? Няма ли такива огромни харчове да доведат автоматично до неплатежоспособност? Вероятно заплахата от държавен банкрут расте застрашително?
Подобни мисли са широко разпространени напоследък не само в САЩ, но и в останалите страни, които се опитват да се борят с ефектите на глобалната рецесия като изразходват милиарди за стимулиращи мерки. САЩ, Германия, Великобритания, Испания, Гърция – всички ли са заплашени от банкрут? Колкото и нереалистичен да бе такъв сценарий преди година, той често изскача на повърхността напоследък. Според мен обаче терминът „държавен фалит“ се използва твърде лековато. Почти никой не дава ясна дефиниция какво може да означава това. Очевидно предполага първоначалнообявяване на неплатежоспособност от страна на самата държава. Но може ли една държава наистина да се разори? Когато един предприемач е принуден да обяви фалит, ако не е в състояние да обслужва задълженията си, а не успява да намери свежа ликвидност, фирмата му може просто да престане да съществува, както и търговското му име и марка. Може ли това да се случи и с държава? Едва ли. Нито една страна няма да изчезне от картата на света. Нито ще се появи бяло петно на тази карта, нито пък другите по-богати страни ще я погълнат.
Какво все пак имат предвид онези, които безрезервно говорят за фалит на държави? За да си отговорим на този въпрос, трябва отново да разгледаме заплашително големите правителствени разходи, но в дълбочина, което всъщност значи в детайли. Първоначално трябва да се има предвид, че стимулиращите пакети съдържат както публични инвестиции, така и правителствени гаранции. Докато инвестициите предполагат наистина разходи, които тегнат на държавния бюджет, не така очевидно стои въпросът с гаранциите. Освен това трябва да се има предвид и периодът от време, в който разходите ще се правят – в случая със САЩ, този период е 10 години. И тогава, погледнато откъм реалните разходи на бюджета за 2009 г. например, числата започват за изглеждат значително по-малко плашещи – грубо около 1,3% от БВП в случая със САЩ и 1,1% от БВП в Германия.
Безспорно, това са огромни суми, които трябва да се финансират, като се вземат нови заеми. Но значи ли това, че САЩ, Германия и Гърция са изправени пред неплатежоспособност? Преди причиняващите световъртеж числа да ни изкушат да отговорим утвърдително, ще трябва да припомним, че обединението на двете Германии струваше близо 75% от БВП на страната от 1990 г. насам, но това не причини нито хиперинфлация, нито фалит на хазната.
Въпреки това, сегашното увеличаване на правителствената задлъжнялост ще направи пълното и навременно обслужване на дълга изключително трудно през следващите няколко години. Ако кредитоспособността на отделните страни намалее, това ще се отрази на цената на рефинансирането и ще увеличи бремето за следващите поколения. Така че тези, които решават да спасят финансовата система и да стимулират икономиката днес, трябва вече да започват да работят и да решат как да осигурят по-големи приходи в хазната и/или (за предпочитане) как да намалят правителствените разходи за в бъдеще.
В този контекст си заслужава обсъждането на концепцията за поставяне на „шапка“ на дълга. Но освен простото одобрение на тази похвална идея, би било разбира се по-добре да се излезе с конкретни мерки как това може да се постигне, без да се влияе отрицателно на бизнес активността и без да се натоварват непосилно следващото поколение, което в много страни се състои от прекалено малко и недостатъчно квалифицирани хора. Продължаващото през целия живот обучение и по-дълъг срок на заетост преди пенсиониране за сегашното поколение са важни аспекти, но в никакъв случай в тях не се съдържа единственото решение. По-малки разходи за изключително скъпите военни проекти или по-малко сложна инфраструктура са другите възможности (защо например шумовите бариери са толкова скъпи, когато промените в ланшафта с добавяне на земни съоръжения могат да свършат същата работа?). За всичките услуги от обществен интерес трябва да се даде възможност на частното участие да насърчи отговорно управление и ефективно използване на ресурсите (особено например в сферата на образованието в колеж или университет).
Норберт Валтер, DB Research

/DB Research e анализаторското звено на Deutsche Bank. Статията е публикувана в последния брой на Welt am Sonntag/