Юанът се превърна в четвъртата най-използвана платежна валута
Китайският юан изпревари японската йена и се превърна в четвъртата най-използвана платежна валута въпреки неочакваната девалвация и опасенията относно забавянето на икономическия растеж на Китай, пише Financial Times.
През август 2,79% от всички плащания в глобален мащаб в стойностно изражение са извършени в китайската валута. Делът на юана нараства от 2,34%, колкото бе през юли. Така задминава този на йената, който е 2,76%, сочат актуалните данни на доставчика на платежни услуги Swift.
Към август 2012 г., например, делът на юана бе 0,84% и заемаше 12-то място. Но след това измести хонконгския долар, швейцарския франк и канадския долар. Китайските пари изостават само от американския долар, еврото и британската лира.
„Нашите доказателства потвърждават пътя на юана към превръщането му в международна валута. Налице е призив за действие сред финансовата общност, което е от ключово значение за продължаващия успех на юана“, гласи становище на Swift.
Според Swift 36% от всички банки, осъществяващи плащания с Китай и Хонконг, използват юана за някои трансакции.
Със 70,4% Хонконг остава основен център на офшорните и презгранични плащания с юани. Сингапур и Лондон са следващите големи играчи, формиращи 24,5% и 21,6%, съответно. Общо това е 200%, тъй като всяко плащане се извършва между две страни.
В допълнение към изкачването на глобалните класации сега юанът е най-използваната валута за презгранични плащания от и за Китай и Хонконг с региона на Азиатско-тихоокеанския регион.
През юли около 84% от плащанията между Южна Корея и Китай или Хонконг са били в юани, отчитат от Swift.
Голяма част от презграничните плащания в юани са за уреждането на търговски сделки. Плащанията в юани към и от Китай възлизат на 5,7 трлн. юана (900 млрд. долара) през първото полугодие на 2015 г. и формират повече от една четвърт от търговията на Китай, сочат данни на централната банка на страната. Използването на юана за трансгранични инвестиции остава минимално.
Графики: FT
Китайските власти агресивно промотират международното използване на юана от 2010 г. насам. Тази година Централната банка на Китай одобри нови клирингови банки за търговия с юани в чужбина в Малайзия, Тайланд, Австралия, Чили и Южна Афика. Освен това този месец финансовата институция ще въведе нова схема за клиринг и сетълмент, позната като Международната платежна система на Китай.
Възходът на юана идва въпреки финансовия срив в Китай през последните месеци. Централната банка неочаквано девалвира валутата през август, което бе част от опитите за обуздаване на отлива на капитали. Освен това икономиката е напът да запише най-бавния си годишен растеж от четвърт век.
Промените в очакванията спрямо валутния курс на юана обикновено водят до промени в паричните потоци. Когато корпоративните финансови мениджъри очакват, че валутата ще поскъпне, износителите към Китай са склонни да получават плащания в юани, което води до нетни отливи на юани от страната.
Но когато очакванията обърнат посоката си, това се случва и с притоците, тъй като чуждите вносители от Китай искат да се освободят от своите юани за сметка на китайските си контрагенти.