1 млрд. лв. загуба за наши фирми от спада на цените на металите.

С 1 млрд. лв. на минус са добивната индустрия и металургията у нас спрямо 2011 г. Пета година при едно и също и дори увеличено производство влизат по-малко пари.

През 2011 г. произведената продукция на основните метали и прокат е за 8,3 млрд. лв., а 2014 г. – 7,31 млрд. Данните за 2015-а още не са готови, но се очакват по-ниски приходи заради поевтиняването на суровините с около 30% през миналата година.

Световната криза в добива и производството на метали удря българската индустрия, заяви за „24 часа“ Политими Паунова, председател на Българската асоциация на минната индустрия.

Цената на медта е паднала почти 2 пъти, дава пример Паунова. Била е над 8000 долара на тон, сега е 4400-4500 долара. Само за 2015 г. спадът е 30%. Тенденцията продължава и в последните 2 месеца с по 100 долара на тон.

Цената на оловото за последната година е с 20% надолу. Сравнено с 2011 г., спадът е с повече от 1000 долара на тон, до 1600 долара. И цинкът за последната година е поевтинял с 30%. Котировките на алуминия за последните пет години са паднали от 2500 на около 1400 долара на тон. При стоманата и изделията от стомана спадът за последните 2 години е над 20%.

По данни на Българската минно-геоложка камара цената на златото от 1000 долара за тройунция е най-ниската от 6 години.

Продукцията на бранша не е намалена, защото това са предприятия с непрекъсваем процес. Фирмите са направили инвестиции с кредити, производството сега няма нищо общо с онова, което е било към 2000 г. Предприятията са модерни като космически станции, казва Паунова. КЦМ е инвестирала в реконструкция на цинковото производство досега 500 млн. лв. „Арубис“ са вложили над 1 млрд. лв., „Стомана“ – 500 млн.

Инвестициите са 4 млрд. лв. за целия отрасъл. На фона на падащи цени, които удрят индустрията, която дава 4-5% от БВП на страната.

Заради вдигането на добавката „задължения към обществото“ почти двойно се увеличили разходите.

Всяко от големите предприятия, които произвеждат мед, олово, цинк и стомана, харчели със 7-8 млн. лв. повече. Общо за металургията е пресметнато, че увеличението на добавката ѝ струва 30-40 млн. лева в повече

При „Стомана“, КЦМ, „Арубис“ увеличените разходи за това, че са задължени да доплащат с добавката за тока на ВЕИ, американските централи и когенерациите, им струват по 8 млн. лв. на година, изчислява Паунова.

В същото време 12 държави в ЕС прилагат схеми за подпомагане на енергоинтензивните индустрии при закупуването на еленергия от ВЕИ. Последно на 14 декември ЕК е нотифицирала наредби за намаляване на разходите на тези индустрии в Словакия и Литва.

И при нас бе написана наредба, с която да се намалят разходите на тези предприятия. Тя предвижда със задна дата да им бъдат възстановени парите, които са дали за добавката в частта и за ВЕИ. Само че наредбата заседна в Брюксел.

Защото се оказа, че България не е нотифицирала държавната помощ за ВЕИ-тата, заради преференциалните цени на които НЕК изкупува еленергията им. Брюксел не е сигурен дали тя е правомерна.

В началото на годината министърът на енергетиката Теменужка Петкова каза, че ще се иска одобрение от ЕК едновременно и за ВЕИ, и за енергоинтензивните индустрии, което ще забави процеса.

Така че производителите на метали няма как да калкулират двойното увеличение на „задължения към обществото“ в продукцията си, първо, заради срива на цените, който според прогнозите ще продължи още 3 години. И второ – заради 12-те европейските държави, които вече нотифицирали помощта си. Това ще направи българските мед, стомана, цинк, олово, злато неконкурентни.

Отрасълът дава работа на над 24 000 души

Металите имат дял от 14,7% от индустриалното производство в страната и създават 4,6% от добавената стойност в индустрията, сочат данни на Министерството на икономиката.

Равнището на заплатите в сектора е едно от най-високите – 1 076 лв. средно на месец. В производството на метали са заети 11 000 души. Цялата минерално-суровинна индустрия осигураява пряко 24 000 работни места и още около 120 000 в обслужващи компании, сочат данни на Българската минно-геоложка камара.

Произведената продукция от предприятията от бранша е 7,4 млрд. лв. През 2014 г. оборотът на външните пазари възлиза на 6,3 млрд. лв., което прави над 14% от износа на България. Основни пазари са Белгия, Турция, Италия, Германия, Китай.

През 2014 г. общото количество на изнесените скрап, черни метали и изделия от тях е 1,396 млрд. тона. В периода 2007-2014 г. е налице тенденция на намаляване на износа на черни метали с 47,2%, посочват от министерството.

Водещи производства са на алуминий, олово, цинк, калай, мед, благородни метали, производство на профили и др. Бизнесът се държи от над 200 фирми, като около 55% от тях са разположени на територията на областите София, Пловдив, Велико Търново, Габрово и Русе.

Сред фирмите, произвеждащи основни метали, могат да се откроят „Аурубис България“, „Стомана индъстри“, „София мед“, КЦМ, „Промет стийл“, „Алкомет“, „Монбат рисайклинг“, „Берг монтана фитинги“, ЗПТ, „Омега“. Общото производство на черната и цветната металургия през 2014 г. е 1,565 млрд. тона, което представлява ръст от 5,4% спрямо 2013 г.

Вносът на метална продукция е за 3,6 млрд. лева, с което е формирано положително търговско салдо от 2,5 млрд. лева.