$1.7 млрд. потънали в задгранични фирми

Най-малко 712 млн. долара са инвестирани в общо 454 дружества с българско участие зад граница по времето на комунизма, които след промените държавата е загубила. Това разкриват оригинални документи на Министерския съвет за периода 1961 – 1991 г., както и новооткрити архиви на бившите Министерство на външната търговия и Министерството на външноикономическите връзки, които се смятаха за изчезнали.Данните в тях съществено променят досегашните представи за източването на финансов ресурс към създаваните в края на 80-те задграничните дружества, тъй като през 1992 г. парламентарната подкомисия за проучване на икономическата криза оповести, че в около 395 задгранични фирми са налети 350 млн. долара. В официалния регистър към Министерството на икономиката пък са регистрирани едва 311 дружества, една част от които създадени след 1991 г., а обобщени данни за инвестираните държавни средства изобщо липсват. Други неизвестни до момента секретни документи на Националната служба за защита на конституцията (наследила Второ главно управление на бившата Държавна сигурност, контраразузнаването), която днес е Национална служба сигурност, разкриват, че държавата е загубила около 1 млрд. долара от непреведени в страната през годините печалби на задграничните фирми (виж графиката). Така след разпадането на комунизма задграничните фирми се превръщат в един от каналите за източване на държавни капитали, а опитите на правителствата на Димитър Попов и на Филип Димитров фирмите да се поставят под контрол и да върнат тези държавни средства не се увенчават с успех. Разследванията на прокуратурата успяват да върнат само частични средства от касите на някои от дружествата в Швейцария и Холандия. Поредицата, която „Дневник“ започва от понеделник, хвърля нова светлина и върху задграничните фирми на Държавна сигурност, използвани при осъществяване на държавната контрабанда при управлението на БКП, прикрита зад евфемизма скрит транзит. Доскоро се смяташе, че тя е „узаконена“ със строго секретно решение на Министерския съвет от 1978 г., но документите разкриват, че година след създаването на „Кинтекс“ през 1966 г. правителството на Тодор Живков разпорежда на новото търговско предприятие да извършва държавна контрабанда на оръжие, цигари, алкохол, ценности, техника и психотропни вещества. „Възродителният процес“ става причина дейността на задграничните фирми на „Кинтекс“ да се замрази през 1985 г., тъй като Живков и посветените в схемата висши лица от правителството, Министерството на външната търговия и МВР са се опасявали България да не бъде компрометирана в международен план от Турция като реакция от насилственото преименуване, тъй като през нейната територия е осъществявана основната контрабанда за страни от Близкия и Средния изток. По предложение на Министерството на външната търговия „скритият транзит“ е прехвърлен на регистрираната още в началото на 60-те години в Лихтенщайн задгранична фирма „Икомев“. Колко средства са били отклонени от тези секретни операции е трудно да се установи, защото след 1989 г. архивите на тези задгранични фирми са унищожени. Ревизията на „Кинтекс“ констатира, че в балансите на задграничните му фирми „Инар“, „Гудекс“ и „Авала“ „стоят открити, неприключени финансови резултати, взимания и задължения с изтекъл давностен срок“.Други архиви на БНБ разкриват схемата за финансиране на някои ембаргови операции, извършени чрез създадените през 80-те години „неявни фирми“ на Първо главно управление на бившата ДС (разузнаването), чиито финансови резултати се оказват съмнителни.За първи път разследването дава възможност да се разбере каква е съдбата на задграничните инвестиции в Германия, където са регистрирани най-много фирми – над 70, и вложени над 165 млн. долара. Както и колко фирми са оцелели и кой е станал техен собственик след приватизацията на бившите външнотърговски организации, притежавали ги при комунизма.