10 години бюджет на червено? Това е „гръцка спирала“

Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Петър Ганев

През 2014 г. България стана фабрика за лоши новини – изпуснахме бюджета, имаме свръхдефицит, дългът ни скочи от 20 на 30% от БВП, кредитният рейтинг беше намален, избухна „аферата КТБ“. Но с приемането на бюджет 2015 негативните новини продължават. С този бюджет ние казваме на инвеститорите – още преди дори да са чули за зле работещата съдебна система и за други наши особености – не идвайте у нас, България не е остров на финансова стабилност и икономически просперитет.

Бюджет 2015 е бюджет на статуквото. При това в него виждаме хронични дефицити. Ако гледаме числата, сякаш 2014 г. е била по-лоша от 2009 г., когато бяхме в тежка рецесия. „Дупката“ в държавните финанси е голяма, а прогнозата е тя много бавно да се свива в следващите години. За 2014 г. приходите бяха прекалено оптимистично планирани и това бе основната причина да се актуализира бюджетът. Затова е хубаво, че сега приходите са планирани консервативно. Лошото е, че в разходната част няма никаква амбиция. Нито в структурата, нито в разходните политики са заложени съществени промени.

При настъпването на кризата бяхме убедени, че „гръцки сценарий“ за нас е невъзможен, че сме финансово дисциплинирани, че ще имаме само 1-2 години бюджетен дефицит. Но ето че картината днес е съвсем друга. От 2009 г. бюджетът все е на минус, а бюджет 2015 и придружаващата го тригодишната рамка до 2017 г. включително сочат, че почти 10 години,

цяла декада България ще е постоянно „на червено“

Неслучайно и задлъжнялостта на държавата расте. Докато в края на миналата година на всеки българин тежеше по 2500 лева държавен дълг, в края на 2015 г. се предвижда това бреме да е над 3400 лв. на човек. Ако не се измъкнем бързо от тази спирала на дефицити и дългове, нищо добро не ни чака.

Някои спорят, че дефицитът може да е и полезен – ако е за инвестиции. Само че в България този дебат е безсмислен, тъй като у нас дефицитът е заложен със самата структура на разходите. Той произлиза от нормативните актове. Като съпоставим разходите за пенсии, за здраве и за заплати на хората, които работят в администрацията, с приходите, се получава дефицит, даже свръхдефицит, и въобще няма мегдан да се умува дали да се правят инвестиции и в какво.

Бюджет 2015 е бюджет на стагнацията. Сценарият, предложен от правителството, означава, че нищо няма да се промени в икономически и в социален план. В следващите три години се залага слаб икономически растеж, а догодина дори се предвижда нов спад на заетостта. Логично е след най-тежките удари на кризата да има възстановяване едва през 2016-2017 г. У нас се очаква увеличение на заетостта, и то слабо.

Не е вярно обаче, че гласуваният на първо четене бюджет е единственият възможен, както чухме в пленарната зала.

Какво да се прави?

В нашия алтернативен бюджет ние предлагаме пакет от мерки. На първо място фискалната политика трябва да е такава, че да влезе в рамките на нашия закон. Това означава, че следващата година дефицитът трябва да е под 2%, а през 2017 г. трябва да има балансиран бюджет – разходите да не превишават приходите.

Предлагаме 10% съкращаване на административните разходи в целия публичен сектор, изключвайки единствено образованието. Но преди това трябва да се направи функционален анализ – какво прави всяка администрация, какво постига, изпълнява ли си програмата, или не. През последните месеци тече доста сериозна активност по обществени поръчки за изготвяне на „функционални анализи“. Е, щом се правят, нещо трябва да произлезе от тях. Едва ли тези анализи показват, че администрациите работят много ефективно.

Ограничаването на субсидиите от бюджета за земеделските производители също е стъпка в тази посока. Не засягаме субсидиите за държавните предприятия – като БДЖ, пощите, дружествата в енергетиката, защото по-скоро трябва да се фокусираме върху тяхната приватизация.

Вторият фокус е върху растежа и инвестициите. Трябва да се подновят дебатите за преотстъпване на част от подоходното облагане към общините, което да отключи местните финанси, да стимулира общините да привличат повече инвестиции – както община Пловдив преди две седмици отиде в Китай да търси инвеститори. Идеята е 1/5 от плоския данък да отива за общините на принципа „парите следват личната карта“. Където е регистриран данъкоплатецът, там да отиват два от десетте процента подоходен данък. Тези средства може да се използват изцяло за инвестиции – например за изграждане на индустриални паркове или и за покриване на задълженията на общината.

Сред важните мерки е подобряването на здравните услуги и разбиването на монопола на НЗОК. Темата е гореща в последните седмици. Знаем, че здравният министър е подготвил пакет от реформи – за болниците, за е-здравеопазване и т.н. Все важни неща. Но има една шапка, която на практика влияе на всичко това – един общ кюп, в който влизат всички пари, и после всеки има стимул да източва. Докато не променим тази порочна система на финансиране, другите мерки трудно ще сработят. Въпросът е дали парите ще продължат да минават през монополната здравна каса, или ще дадем възможност на хората да си избират частен фонд, в който да отиват част от здравните им вноски.

Създаването на условия за разкриване на повече работни места е изключително важен фокус. У нас има

очевидни пречки, които спъват предприемачите,

и тези пречки се намират в трудовото и осигурително законодателство. Сега се обсъжда покачване на минималната работна заплата, на минималните осигурителни прагове, дори административно покачване на прагове – там, където работодатели и синдикати не са се разбрали. Това се прави, без да сме видели анализ какви ще са последиците за пазара на труда.

Бюджетът не може да създава устойчиви работни места, но може да пречи – като вдига осигурителното бреме и като не предвижда промени в остарелите закони. Затова не е чудно, че правителството залага спад на заетостта догодина. Алтернативата е да се олекоти създаването на нови работни места.

Проучвания на ИПИ показват, че докато в София само 5% от хората се осигуряват на доход, близък до минималния, има области, в които над 50% от работещите са около минимума. Това са и най-бедните области – като Силистра и Разград. Планираното покачване на минималната работна заплата и осигурителните прагове ще удари точно тези области. Защото много фирми ще бъдат принудени да съкращават хора или да им плащат заплатите „на черно“. За няколко години заетостта в Северозападна България спадна с 40% и една от причините е, че държавата вдигаше минималната заплата и осигурителните прагове. Всъщност това са вредни опити да се понапълни бюджета за сметка на увеличаване на бремето за предприемачите, за средната класа.

На практика от 2009 г. насам в България няма намален данък. А се въвеждат нови или се повишават стари. Пример за въвеждане на нови данъци е облагането на лихвите от депозити. Ние предлагаме премахване на някои данъци – на данък дивидент, на данък лихва. Те не са сериозни източници за бюджета. Те не трябва да се намаляват поетапно, те трябва просто да се премахнат.

Ако не се захванем с тези неща – да стегнем държавните финанси, да отключим пазара на труда, да насърчим общините да привличат инвеститори, да подобрим осигурителните системи, няма как да станем по-богати.