10 млн. лева ще ни струват сирийските бежанци
Оглеждат се старите казарми, които след ремонт да бъдат предоставени на сирийските бежанци, съобщи министърът на отбраната Ангел Найденов, цитиран от БНР. От днес Националният оперативен щаб работи по пакета от мерки, обсъдени от правителството, заради очаквания поток бежанци. Всеки ден между 40 и 50 нелегални имигранти, повечето от които сирийци, търсят убежище в България. Ако ситуацията в Сирия се усложни, през следващите месеци у нас се очаква да пристигнат до 10 000 бегълци от режима на Башар Асад.
По обобщени изчисления на военното ведомство бежанската вълна ще ни струва 10 млн. лева до края на годината. Досега правителството е отпуснало 560 хиляди лева за увеличаване на изчерпания капацитет в центровете за настаняване на бежанци. Те са общо три – в София, село Баня и село Пъстрогор (на снимката).
Ръководители на Държавната агенция за бежанците признават, че ситуацията в тях е критична и са принудени да настаняват новопристигнали хора на походни легла и в сервизни помещения. Препълнен е и домът за временно настаняване на бежанци към МВР в село Любимец.
Засега е ясно, че властта ще се опита заради идващата зима да не отваря палатковия лагер край Харманли, който беше предвиден заради такава кризисна ситуация.
Миналия петък Съветът по сигурността към Министерския съвет разгледа пакет от възможни действия, за справяне с бежанската вълна и последствията от нея. Извънредното заседание приключи с 11 набелязани мерки в три насоки – засилване на наблюдението по границата, настаняване на бежанци и помощ от Европейския съюз и Червения кръст, ако броят им рязко се увеличи. Мерките бяха набелязани, след като стана ясно, че капацитетът на центровете за бежанци у нас е изчерпан.
Според последната информация на външния министър Кристиан Вигенин молбите за закрила у нас са скочили пет пъти. Така към юли месец те вече са 2320.
Засилената бежанска вълна логично ще удари по бюджета на страната, тъй като издръжката на всеки кандидат за имигрант се поема от данъкоплатците. Месечно тя възлиза на около 370 лева. В тази сума влизат настаняването, храната, ток, вода, санитарни и хигиенни материали, както и 65 лева джобни пари.
Българското законодателство не задължава кандидатите за закрила да живеят в специализираните центрове. Те могат да излязат и на свободен наем, или да живеят при близки. Длъжни са обаче да се явяват на интервютата за получаване на статут – това е и начинът да бъдат контролирани, обясняват от Министерството на външните работи.
Веднъж получил хуманитарен или бежански статут, чуждият гражданин получава всички права, които и българските. С изключение на политическите – бежанците нямат право да гласуват у нас, не могат да членуват в политически партии или да се кандидатират за определени мандатни длъжности. Длъжни са да спазват законите на страната и съответно да ползват тяхната закрила. Могат и да работят. Ако процедурата им за предоставяне на статут се забави повече от една година, получават бележка, с която също могат да си търсят работа. Статистиката на агенцията за бежанците към края на миналата година показва, че всички 6500 законни бежанци все още живеят и работят в България.
Освен постоянен статут на бежанец или хуманитарен статут, държавата ни предлага на застрашени чужденци и временна закрила. Именно такъв се предполага да бъде случая със засиления миграционен натиск, който се очаква от Сирия.