2010 г.: 300 мегавата мощности от вятърни централи

Финансовата и икономическа криза не понижават инвеститорския интерес към изграждането на вятърни паркове за производство на електроенергия у нас. Ръстът в този енергиен отрасъл от 2005 г. насам е 100 процента годишно, показват данните на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) и на Националната електрическа компания (НЕК). Докато през 2005 г. страната разполага с 13 мегавата мощности от ветрогенератори, през 2007 г. те са вече 29 мегавата, през 2008 г. са около 53 мегавата, а към момента са инсталирани 112.6 мегавата вятърни мощности. До средата на 2010 г., с пускането в експлоатация на два големи нови вятърни парка, се очаква общата инсталирана мощност да достигне около 300 мегавата, прогнозираха от МИЕ. Най-големият вятърен парк, който в момента се изгражда на територията на община Каварна, е парк “Свети Никола“ на американската компания “AES-Geo Energy“. Проектът е на стойност 270 млн. евро и се финансира от AES и консорциум с участието на Европейската банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация (IFC), UniCredit Bank и UniCredit Bulbank. Проектът предвижда изграждане и експлоатация на 52 вятърни турбини от по три мегавата всяка, или обща мощност от 156 мегавата. Предвижда се вятърният парк да заработи през първата половина на 2010 г. и да произвежда 340 гигаватчаса електроенергия годишно. До средата на 2010 г. се очаква също край Каварна да бъде въведен в експлоатация и вятърният парк на австрийското дружество EVN Naturkraft. “Вятърен парк Каварна“ ще има 25 вятърни генератори с по два мегавата мощност всеки. Инвестицията на EVN е на стойност 95 млн. евро. Паркът ще произвежда около 140 000 мегаватчаса електрическа енергия годишно, съобщиха от компанията. Общо до момента в България има пуснати в експлоатация над 70 вятърни централи, които се намират главно по Североизточното Черноморие – Каварна и Балчик, а също и в района на Сливен, Айтос, Ямбол, Търговище, Сомовит. През лятото на 2008 г. край нос Калиакра е открит ветрогенераторният парк “Калиакра уинд пауър“, собственост на японския концерн “Мицубиши хеви индъстриз“. Паркът се състои от 35 ветрогенератора с обща мощност 35 мегавата. От миналата година 13 ветрогенератора с обща инсталирана мощност 39 MW, разположени в близост до Шабла и Камен бряг, притежава и дъщерното дружество на “Енел“ – “Енел Грийн Пауър България“. Себестойността на инвестициите в производството на енергия от вятъра са най-ниски в сравнение с всички други електропроизводства от екологичните и напълно възобновяеми енергоизточници, сочат проучванията на експерти. В България средната скорост на вятъра е по-ниска от тази в Гърция, Германия, Дания, Великобритания и други държави с развита ветроенергетика, въпреки че има много места с ветроусловия, сравними с тези в посочените държави. Вятърната енергия в България може да се използва на 3.3% от общата площ на страната – по планински била и върхове над 1000 м, а също и по Черноморието, като най-подходящи са нос Калиакра и нос Емине. Вятърната енергия, както и енергията от останалите възобновяеми източници, представлява местен енергиен ресурс и по този начин намалява зависимостта от вноса на енергоресурси и подобрява сигурността на електроснабдяването. Тя води до намаляване на отделяните емисии парникови газове и позволява изпълнението на поетите към ЕС ангажименти за увеличаване на дела на енергията от ВЕИ от общото количество произвеждана енергия. Индикативната цел на България е достигане на 16 процента дял на ВЕИ от потреблението на енергия на страната до 2020 г., докато по данни на МИЕ за 2008 г. делът на ВЕИ е бил около осем на сто. От НЕК отчитат обаче и редица недостатъци на вятърната енергия и на всеки форум от последната една година предупреждават, че прекомерното разрастване на вятърното електропроизводство ще доведе до сериозно поскъпване на цената на електроенергията заради високите изкупни цени на енергията от ВЕИ. Още в края на миналата година от НЕК заявиха, че когато енергийните мощности от ВЕИ достигнат 300 мегавата, това ще доведе до поскъпване на електроенергията за бита с около 10%. По конструктивни причини вятърните електроцентрали влошават качеството на електрическата енергия, като причиняват колебание на напрежението, посочи изпълнителният директор на НЕК Мардик Папазян в доклада си пред участниците в енергийния форум във Варна през миналата седмица. Като основен недостатък на вятърната енергия от НЕК отчитат непостоянството на вятъра, което прави задължително изграждането на компенсиращи мощности. Те трябва да могат бързо да заместят електроенергията в системата във времето, когато вятърът е затихнал и ветрогенераторите не работят. Съсредоточаването на много централи на ВЕИ на едно място води до увеличение на разходите за усилване на мрежите – преносната и разпределителните, както и разходите за комуникационни, информационни и управленски системи, посочват от НЕК. Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране проф. Константин Шушулов смята, че строителството на нови енергийни мощности, работещи с възобновяеми енергийни източници, трябва да бъде контролирано от държавата. Новото Народно събрание и новият Министерски съвет ще трябва да изготвят и приемат стратегия, с която да не се заобикаля европейската директива за въвеждане на ВЕИ, но и едновременно с това да се държи сметка за възможностите на страната, каза той по време на енергийния форум във Варна. Шушулов даде пример с Германия и Испания, които по думите му са ограничили изграждането на мощности и производството на “зелена енергия“ заради оскъпяването на цената на електроенергията за бита. От НЕК съобщиха, че не могат да бъдат присъединени повече от 1500 мегавата вятърни мощности, без да се наруши енергийната система на страната. Компанията предлага максималната инсталирана мощност от ВЕИ да не надвишава 20% от регистрираната максимална брутна работна генераторна мощност в страната, а вятърни централи с мощност над 50 мегавата задължително да изграждат регулиращи мощности.