2014 – Краят на кризата

Коледното настроение през тази година достигна и до финансовите пазари. След близо 6 години на несигурност и страхове изглежда светът най-после се е справил с кризата. Това стана първо в САЩ, откъдето през 2007 г. започнаха неприятностите, но ще продължи, съживявайки оптимизма и надеждите за бъдещето и в другите развити и развиващи се страни.ю

Изминалата 2013 г. изпращаме със смесени чувства. За България това беше още една слаба от икономическа гледна точка година на стагнация и несигурност. Протестите обаче показаха, че българите макар и бавно се превръщат в европейски граждани, а това е добра новина и за икономиката.

Разликата между човекът от тоталитарната държава и гражданинът на едно демократично общество е, че вторият вярва, че с действията и думите си може да промени страната си, независимо от позицията на властта. Промяната донякъде се случи и донякъде не през 2013 г. Да се надяваме, че 2014 г. ще бъде по-успешна в това отношение.

Освен откровено популисткото харчене на пари, правителството на Пламен Орешарски поднови, под натиска на протестите, множество спрени реформи, като тези в банковата система, в социалната сфера, в антимонополното законодателство, в данъчната система. Ако продължи в същия дух, 2014 г. може да бъде една много добра година за българите, българския бизнес и икономика.

Инвестициите, които се свиваха през последните 5 години, вероятно ще започнат да растат догодина, подкрепени от засиленото вътрешно потребление. Оборотът на търговията на дребно започна да покачва от юни и към края на октомври е с 6.9% по-висок спрямо същия месец на 2012 г. Ясна тенденция, която на фона на рекордните спестявания на населението в банковата система от 36.8 млрд. лв., със сигурност ще продължи и през 2014 г.

За добрите перспективи пред инвестициите допринасят и спестяванията на бизнеса от 15.6 млрд. лв. в края на ноември 2013 година. На фона на намаляващите лихвени нива българките предприемачи ще побързат да инвестират парите си в икономиката при първата поява на добри възможности за това.

Задлъжнялостта на бизнеса също намалява. Към края на октомври, по данни на БНБ, брутният външен дълг на България се е понижил с 949.4 млн. евро в сравнение с края на 2012 г., достигайки 36 686 млн. евро или 90.3% от брутния вътрешен продукт на страната. От този спад само 306.3 млн. евро се дължат на държавата.

Нетният външен дълг в края на октомври 2013 г. е 14 143 млн. евро. Той намалява с 1.4 млрд. евро в сравнение с края на 2012 г.

Износът също не спира да подкрепя възстановяването на българската икономика. През периода януари – октомври 2013 г. са изнесени стоки за 36.4 млрд. лв. и спрямо съответния период на 2012 г. износът се увеличава със 7.8%, по данни на НСИ.

И българският фондов пазар излиза от кризата. През тази година основният индекс SOFIX нарасна с близо 42%, до 485.50 пункта и вече се намира на най-високите си нива от 2008 г. насам.

За подобряването на инвестиционните перспективи пред българската икономика допринасят и добрите новини от глобалните пазари. Фондовите индекси в Германия, САЩ и Япония се върнаха на нивата отпреди световната финансова криза и дори ги надминаха. За сравнение, след Великата депресия, възстановяването на световните пазари отнема близо 25 години.

Какво означава това за обикновените българи? Инвестициите в икономиката ще създадат нови работни места. В началото процесът ще е бавен, но към края на 2014 г. може да се очаква връщане на безработицата в страната към нива от 10-11%, придружено от увеличение на заетостта. Ръстът на доходите на населението ще се ускори, като стандартът на живот ще расте. Подобряването на икономическите перспективи ще позволи на обикновените хора да планират бъдещето си.

Последното е ключов фактор за преодоляване на дългосрочните проблеми на българската икономика. Възможността едно домакинство, включено в икономическия и обществения живот /най-бедните и голяма част от малцинствата са изключени и от двете/ да планира, означава промяна на начина на мислене на хората. Да виждат в утрешния ден надежди и перспективи, а не страховете си. Сигурност, която позволява създаването на семейства и деца, преодоляване на демографската криза, превръщането на българите от служители в инвеститори.

На фона на последните няколко години всичко това може да изглежда като утопия, но в много европейки страни то вече се е случило и няма никаква обективна причина да не стане и в България.

Да оставим отминаващата 2013 г. като последната от годините на кризата и да погледнем с надежда към 2014 г., имаме всички основания за това. Весели празниц!