30% от Сребърния фонд за дълга, пенсионерите ще има да чакат

Преди началото на извънредното заседание на съвета за тристранно сътрудничество социалните партньори разкритикуваха промените, предаде Дарик. В крайна сметка обаче са подкрепили по принцип промените в закона, след като бе предложен компромисен  вариант само 30% от парите на фонда да се вложат в ДЦК. Промените в закона позволяват една част от близо 2 млрд. лв на фонда да се използват за изплащане на външен дълг през януари догодина. Операцията ще бъде оформена като покупка на нови ДЦК, но на практика означава деблокиране на част от парите на фонда, които сега са във фискалния резерв. По-рано днес Дянков заяви, че ще предложи компромисен вариант, според който до 30% от средствата в Сребърния фонд могат да се вложат в нова емисия на ДЦК. Всяка следваща година процентът ще расте с по 10 до достигане на 70 на сто от парите. Държавата ще емитира специални емисии, които да се купуват от Сребърния фонд и частните пенсионни дружества. Другата новина е, че Сребърният фонд ще започне да плаща пенсии през 2028 година, а не през 2018-та, каквото беше първоначалното намерение, съобщи лидерът на КНСБ Пламен Димитров след тристранката, цитиран от БНР. Предполжението на КНСБ е било мотивирано от вдигането на пенсионната възраст и от надеждите, че отсрочката с 10 години ще позволи да се натрупат повече средства. Той каза още, че синдикатите са подкрепили по принцип компромисния вариант. Според неговото изказване, направено преди заседанието, инвестициите в ДЦК трябва да са с определен лимит, но е много по-разумно страната ни да потърси външно финансиране. Той предлага инвестициите в държавни ценни книжа да бъдат ограничени до 30-40 процента, максимум до 50%, при условие че тези средства останат в българската икономика. Това означава с тях да не се плащат никакви външни дългове и задължения, каза Димитров, цитиран и от БТА. От синдиката биха подкрепили промените в закона за Сребърния фонд, ако парите от него се инвестират, например, в мерки за преодоляване на младежката безработица. Божидар Данев от Българската стопанска камара пък коментира, че се върви към косвена национализация на парите. „Драматичното е, че спадането на средствата във Фонда се наблюдава много сериозно от всички международни финансови институции. Според нас (инвестирането на Сребърния фонд в ДЦК – бел. ред.) косвено може би ще доведе до понижаване на кредитния рейтинг, оттам до повишаване на кредитния ресурс, който влиза към България, повишаване евентуално на лихвените проценти към икономиката и с всички негативни последствия“, каза още Данев, цитиран от БНР.  От КТ „Подкрепа” не заеха категорична позиция преди заседанието, но президентът на синдиката Константин Тренчев коментира предложенията на Симеон Дянков така: „Ние сме силно скептични, защото за времето, за което той управлява, прави неща, за които аз лично мисля, че и в Буркина Фасо нямаше да оцелее финансов министър, но някак си тук всичко е възможно, ние сме една прекрасна държава”.  Той допълни, че е настъпила „някаква много бурна суматоха, защото трябват пари“. По думите на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев, България е единствената страна със Сребърен фонд, който има забрана да се инвестира на местните пазари и в местни финансови инструменти. Организацията е единствената, която защити тезата на Министерство на финансите.  По-късно той съобщи, че на срещата са били направени редица препоръки  по отношение на формирането на управлението на фонда, като едно от тях е Управителният съвет да бъде изграден на трипартиен  принцип от типа на Надзорния съвет на НОИ. Повечето от членовете на „тристранката“ са изказали мнения, че промените в закона за Сребърния фонд даже са закъснели.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *