52% от инвеститорите ще увеличат недвижимите имоти в портфолиото си през 2016 г.

Очакванията за сектора на недвижимите имоти остават положителни и през 2016 година. Това става ясно от последния доклад на Colliers International, една от най-големите международни компании за услуги в сферата на недвижимите имоти, за световния инвестиционен пазар през настоящата година.

Първостепенните пазари, обаче, ще продължават да привличат основния интерес. Това се потвърждава и на локално ниво, където чуждестранния инвеститорски апетит все още остава слаб. В последните години делът на българските компании се разширява все повече, като през втората половина на 2015 г. вече надвишава 50%. Това се предимно инвеститори със спекулативни и опортюнистични намерения.

Общата стойност на сключените сделки през втората половина на 2015 г. е малко над 115 млн. евро, а за цялата година – 209,6 млн. евро. Това са основно сделки с парцели – 57%, следвани от такива с търговски площи – 23%, а в оставащия обем преобладават офиси и хотели. Нивата на възвръщаемост от инвестициите в основните сегменти остават без съществени промени. За търговския и индустриалния са съответно 9% и 11%, а за офисния се очаква да достигнат 8,5%.

Характерна особеност за изминалата година е, че бизнес ползвателите на имоти (напр. Praktiker, Praktis, City Clinic) демонстрират по-висока активност в сравнение с класическите инвеститори в недвижими имоти.

Главен извод от доклада на Colliers за световния инвестиционен пазар за 2016 г., в резултат на проучване сред повече от 600 инвеститори, е че над половината от тях (52%) смятат да увеличат делът на недвижимите имоти в портфолиото си през настоящата година. От това следва, че за инвестициите в имоти на глобално ниво се очаква растеж през 2016 г. Очакванията са тези тенденции да имат ефект и върху България в посока на засилващ се интерес, продиктуван от отслабване на потенциала на основните пазари, в резултат на тяхната пренаситеност и поскъпване. Положителната нагласа за страната се допълва и от стимули като програмата за „количествено улеснение“ на Европейската централна банка, задържането на ниски лихвени проценти и възстановяването на банковото кредитиране след стрес теста на БНБ.