76% от инженерите в страната не работят по специалността си
Над 76% от дипломираните инженери в България не работят по специалността си, докато средно за европейските държави този дял е около 28 на сто. И въпреки че страната ни е на предните места в ЕС по заетост на инженери, делът на висшистите, които не работят по специалността си, е най-висок. И не само това – тенденцията ще се задълбочи и в бъдеще. Данните и изводите са записани в проект на актуализирана стратегия за научните изследвания до 2020 г., публикуван за обществено обсъждане на сайта на Министерството на образованието.
В проекта се цитират и данни от международното изследване за грамотността сред 15-годишните PISA, според които българските ученици не използват придобитите научни познания – по този показател те са на 28-о от 29 изследвани държави. Инженерните специалисти са много важни за икономиката на страната, тъй като развиват иновациите и помагат за повишаване на конкурентоспособността на икономиката. Именно отдръпването на младите от академичната кариера и от инженерната професия (едва 24% от студентите избират да учат природни и технически науки, математика и архитектура) е един от факторите за ниската иновационна активност на страната, се констатира в доклада. Работодателите отдавна се оплакват, че на нашия трудов пазар има дефицит на инженери. В началото на годината правителството направи символичен жест и увеличи бюджетната издръжка за студентите в няколко направления, сред които и инженерните специалности. Субсидията, която държавата превежда за обучението на бъдещ инженер, е 1663 лв. при 1593 лв. за предходната година.
В България почти 60% от заетите с изследователска дейност са в държавния сектор и на бюджетна издръжка. За сравнение: средните нива в ЕС на заетите с иновации на бюджетна издръжка са средно едва 13%. В европейските държави заетите с изследователска работа са предимно в университетите и частния сектор. Въпреки очевидното изоставане по този показател в предложения екшън план към стратегията се предвижда моделът на финансиране на научните организации да се промени чак към 2020 г., когато делът на финансирането по проекти ще се увеличи за сметка на институционалната издръжка.
ИДЕИ
За преобръщане на негативните тенденции от МОН предлагат мерки, свързани с подкрепа на обучението по инженерни специалности. Една от тях например предвижда до 2020 г. в университетите да бъдат въведени схеми за развитие на инженерни специалности. В същия период се предвижда и обучение на млади учени по заявка с финансовото участие на бизнеса, както и въвеждане на насърчителни схеми за заетост на млади изследователи в предприятията. Друго предложение, което според просветните експерти ще промени неблагоприятното съотношение между публични и частни инвестиции, е предприятията да получат стимули за инвестиции в иновации и тези разходи да се признават на 200% за целите на корпоративното подоходно облагане.