80% от българите живеят под необходимите средства за издръжка на живота

Около 80 на сто от домакинствата в страната живеят с общ доход на лице под необходимите средства за издръжка на живота, обяви в интервю за БНР Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ преди представянето на последното изследване за издръжката на живота.

Данните от изследването показват, че делът на крайно бедните леко намалява и това е в резултат на увеличението на минималната работна заплата от началото на 2014 година. В същото време се увеличава делът на високодоходните групи, които живеят с над необходимите средства за издръжка на живот. Това доказва, че при тези групи темпът на нарастване на доходите е по-силно изразен, което пък е потвърждение на тенденцията, че разслоението на обществото се задълбочава.

По думите на Виолета Иванова има задържане на ценовите нива и дори спад на някои основни стоки и услуги, спрямо предходното тримесечие и на годишна база. Като причини тя посочи, че това са сезонно обусловените стоки като плодовае и зеленчуци, намалението на цената на електроенергията, понижение на цените на суровините и на основните зърнени култури на международните пазари. Като фактор експертът посочи и продължаващата ниска инфлация в европейските страни, тъй като голяма част от българския износ е насочен към страните от общността.

От 2008 година досега издръжката на живота е нараснала с почеве от 25%. Една осеммесечна дефлация, която се поддържа в България, не може да се усети от българския потребител на фона на все още задържащите се ниски доходи. „Нека не забравяме, че за този шестгодишен период цените на топлоенелгията са нараснали с повече от 20 пъти, на водоснабдяването – с над 27 пъти, на електроенергията -с повече от 12%“, подчерта Виолета Иванова.

Поетапното приближаване към минималните ставки на ЕС за акцизните стоки, като цигари, алкохол, горива, също оказват задържащ ефект на по-високи ценови нива. Хранителните продукти поддържат сравнително високи цени, като при отделни стоки има ръст на цените с над 20%, показват още данните от изследванвето на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

По-късно при представянето на изследването беше посочено, че в края на март на един човек са били нужни 563,41 лева, а на едно четиричленно домакинство 2254 лв., за да посреща разходите си. Това означава, че спрямо последните три месеца на миналата година нужните средства за живот са намалели с 0,3 процента, а на годишна база с 0,5 на сто.

Границата на бедност през март е била 213, 68 лв., което означава, че се запазва на същите нива като предходното тримесечие. Под линията на бедност обаче остават 20 на сто от домакинствата или около 1,5 милиона българи.

Най-много са хората (55,2%) с доход до 340 лв., или близо 4 милиона души. От 341 до 563 лева на месец получават 25,1 на сто българи, което е 1,8 милиона души. С доход над 563 лв. са 19,7 на сто от населението или 1,4 милиона души.

9,5 процента е реалният ръст на годишна база на средната работна заплата, като през миналата годината тя е била 808 лева, съобщи Иванова. Продължава обаче тенденцията скокът на заплатата да е за сметка на свиването на заетостта. За една година 2 процента от работещите са били съкратени.

Въпреки увеличението на работната заплата, пак си оставаме на последно място по доходи от нея в ЕС. Разходите за труд в България за един час от 3,70 евро са 6,5 пъти по-ниски от тези в останалите европейски страни, където средно се плаща по 23,70 евро на час.