Икономическият вихър на 2008 г.

Светът се сбогува с една белязана от финансови и икономически проблеми година. Отиде си годината, но проблемите и тревогите останаха и лошото е, че все по-силно чукат на вратата на всеки един от нас.

Глобалната криза се просмука в ежедневието на хората по цял свят и доказа колко силно зависими са националните икономики една от друга.

До средата на лятото, наблюдавайки разгара на американската криза, европейските лидери уверяваха, че финансовите системи на държавите им са стабилни, че макроикономическите показатели са добри и характерният през последните няколко години бърз икономически растеж ще продължи. Банкерите пък твърдяха, че банките са платежоспособни и не са застрашени от кризата отвъд океана.

Събитията от есента на 2008 г. обаче разбиха на пух и прах тези уверения и родиха нов цикъл в световното икономическо развитие – кризата.

Икономическият възход не е вечен, той преминава в различни фази и логично след фазата на възхода следва низходящата фаза. Изминалата година потвърди теорията за цикличността на икономиката.

Корените

Леснодосъпни кредити, бързи пари, слабо регулиране, липса на прозрачност, кухи кредитни рейтинги, лошо менажиране на риска от банките, стимулиращи риска бонусни схеми за банкерите. Финансов рай, нали? Но не и вечен. След опиянението дойде ред на отрезвяването.Всичко тръгна от жилищния сектор в САЩ. Крахът на американската ипотечна пирамида положи основите на ипотечната криза в страната, която много бързо прерасна във финансова исе разпространи и отвъд граница.

Покачващите се лихви, затегнатият достъп до капитал в глобален план и осъзнаването на инвестиционния риск секнаха голямото търсене на облигации, подкрепени с американски ипотечни заеми през 2006 г. Проблемите с реалната оценка на въпросните ценни книжа породиха кризата на ликвидността и на кредитната дейност. Последната плъзна нашироко по кредитните пазари. Така се зароди финансовата криза.

Евтиният достъп до финансиране, икономическият бум и прекалените инвестиционни рискове раздуваха и раздуваха жилищния балон.

Първите признаци на криза в реалната икономика се появиха именно в този сектор. Години наред голямото търсене на жилища както в САЩ, така и в Европа тласкаше цените им нагоре. В тази ситуация банките се надпреварваха в предлагането напо-атрактивни условия по кредитите, като разхлабихаизцяло изискванията към кредитополучателите. Така сред техните клиенти се наредиха и доста ненадеждни платци.

Строителните предприемачи, опиянени от глада на пазара и лесното финансиране, строяха и строяха, и строяха… Докато пазарът не се пренасити (позната картина, същото се случва и у нас). В даден момент се оказа, че са вдигнати толкова много жилища, които просто няма кой да купи. Не е нужно да имате кой знае какви познания по икономика, за да се досетите какво последва в отговор на пониженото търсене – срив в цените.

След САЩ, имотната криза връхлетя със страшна сила и редица европейски страни, в които царството на лесните пари и ниските дългосрочни лихви започна да залязва.

Сривът на цените започна да се проявява първо в Ирландия, Великобритания и Испания. Много бързо след това под същата гилотина се озоваха Франция, Гърция, Унгария, Италия, Португалия, Турция, балтийските страни и Балканите. През изминалата година гръмна имотният балон и в България. Бумът на жилищния пазар обаче е повсеместен и много скоро ще станем свидетели на още „гърмежи“ по света (първи такива признаци вече се усещат в някои азиатски страни, Австралия и дори Индия).

Крахът в жилищния сектор повлече и кредитния пазар – банките изпитваха недостиг на пари в брой да отпускат жилищни кредити, а продажбата на пакетите лоши кредити започна да буксува.

До неотдавна пазарната еуфория и възходът на световната икономика надуваха борсовите индекси по цял свят до рекордни нива.След големия възход обаче дойде и голямото падане. Кризата набързо стопи инвеститорския ентусиазъм и изпари доверието в пазарите, като предизвика борсова паника по цял свят.

През февруари бе национализирана и най-голямата ипотечна банка във Великобритания Northern Rock. В САЩ в края на май първи колабира гигантът Bear Stearns, който беше купен от търговската банка JPMorgan. Големият взрив обаче дойде през септември с краха на две от най-големите инвестиционни банки на Уолстрийт.

На 14 септември фалира Lehman Brothers, а ден по-късно бе потвърден и финансовият крах на Merrill Lynch, коятосе размина на косъм от банкрута, след като беше купена от Bank of America. Лошите вести отприщиха мащабни разпродажби на всички водещиборси в света.Пазарите бяха разклатени иот слухове за проблеми на застрахователния гигант American International Group Inc (AIG). Същият месец финансовото министерство на САЩ пое контрол над компаниите за ипотечни кредити Fannie Mae и Freddie Mac, държащи 70% от ипотечния пазар в страната.

Трусовете на Уолстрийт отекнаха на световния финансов пазар. Започна масово изтегляне на огромни капитали от световната икономика. Индексите стремглаво поеха надолу, а правителствените стимули по цял свят не постигаха желаните резултати. Наливането на ликвидност от централните банки даваше само глътка въздух на пазарите, а инвеститорската паника не стихваше. Родната борсова търговия също понесе ударите на кризата. Лошите вести отвъд океана поведоха БФБ към безпрецедентни дъна,съпроводени с панически разпродажби.

Разгръщането на кризата по цял свят бе разпалено и от вътрешното прегряване на икономиките. Удряйки доходите на домакинствата, финансовото домино бързо плъзна в реалната икономика, отваряйки врати за рецесията. Така финансовата криза прерасна в икономическа и по линия на външнотърговските връзки започна да нахлува в икономиките по цял свят. Свиването на вътрешното търсене в САЩ, в резултат на финансовото задъхване на американския потребител от една страна и бизнесът от друга, рефлектира в ограничаване на вноса на потребителски стоки, суровини и материали за производството, както и капиталови стоки. А вносът на САЩ е износът на другите държави, който пък е важна част от тяхното общо икономическо търсене. Така затварянето на американския пазар рефлектира в спад на производството (т.е. забавяне на икономическия растеж). За редица страни производството, предназначено за външни пазари е жизнено важно. Така например, икономическият ръст на страни като Канада, Китай, Япония, Мексико, Южна Корея и голяма част от Югоизточна Азия в значителна степен се дължи на американския износ.

Сянката на рецесията заплашително надвисваше над икономиките. В началото на ноември официално бе обявено, че Германия е навлязла в „техническа рецесия“ през третото тримесечие. Няколко дни по-късно Еврозоната отчете първата в историята си рецесия. На ръба са Великобритания и САЩ, въпреки че според някои експерти рецесията на американската икономикаотдавна е факт.

Горчивата статистика и мрачните перспективи пред световната икономика принудиха Международния валутен фонд на няколко пъти да ревизира прогнозите за световния икономически ръст в края на 2008 г. Последната предвиждаше до 3,9 процента ръст срещу 4,1 на сто, както прогнозираха през юли.

Забавянето на американската икономика рязко сви търсенето на суровини, в т.ч. и петрол. Като признак за отслабващото търсене, цените на суровия петрол отбелязаха рязък спад, като от 150 долара за барел през лятото паднаха до под 40 в края на годината.

Наред с това поевтиняването на енергията, храните и природните изкопаеми предизвика икономическо главоболие за много развиващите се страни (региона на Азия, Латинска Америка и Африка), чиито износ бе поставен под въпрос.

Евтините суровининамалиха стойността напроизводството, а това рефлектира в падане на цените на стоките, което пък доведе до забавяне на темпа на инфлацията. Това звучи добре, но само на пръв прочит. Ниската инфлация е нож с две остриета. При поевтиняване на крайните цени на стоките производителите се изправят пред намаляващи приходи от продажби, в резултат на което съкращават своите разходи. Това рефлектира в освобождаване на служители и задържане на ръста на заплатите. Хората са принудени да свият своето потребление, което пък рефлектира негативно върху бизнеса, като намалява приходите от продажби. Така се получава един омагьосан кръг.

Свиването на корпоративното и потребителското потребление удари сериозно промишленото производство по цял свят.

Автомобилната индустрия се оказа най-голямата жертва на световната криза. От Детройската тройка, през японските гиганти до европейското автомобилостроене – свиването на пазарите постави на колене автопроизводителите, а световните медии не спираха да бълват новина след новина за закрити заводи, съкращаване на персонал, временно спиране на производството и растящ спад в продажбите. След дълги противоречия в края на декември, властите в САЩ все пак гласуваха 17,4 милиарда долара помощ за автосектора под формата на краткосрочно финансиране. Редица европейски страни също предприеха действия за подпомагане на отрасъла. Колапсът на световния автомобилен пазар не отмина и Япония, която в края на декември за пети пореден месец отчете спад в продажбите на нови коли.

Сред най-потърпевшите от свиването на пазарите се оказаха и машиностроенето, строителството, металургията, торовата, текстилната, химическата и добивна промишленост или накратко – индустриите, чиято продукция е предназначена предимно за износ. През последните месеци на годината списъкът със задъхващи се предприятия в тези отрасли растеше главоломно. Станахме свидетели на масови съкращения на работници и дори фалити.

Мерките

Монетарни

Централните банки по светаобявиха координирани мерки в подкрепа на финансовите пазари на стойност 247 млрд. долара.

Изправени пред лицето на кризата, много от финансовите институции предприеха и драстично орязване на основните лихви, като в много страни този показател се доближи до нулата. Фед свали основия лихвен процент до безпрецедентните 0,25%, като това равнище е по-ниско дори от основната лихва в Япония (0,30%), където ниското ниво на показателя е обичайно за страната. Лихвата във Великобритания е най-ниска от 1951 г. насам, а се очаква днес (8 януари), централната банка в страната да я понижи до ново най-ниско в над 300-годишната история набанката дъно. Централните банки на Канада, Швеция и Швейцария също предприеха орязване на основните лихви.

Въпреки мащабните монетарни интервенции, оживлението на пазарите съвсем не беше в същите размери. Проблемът е, че днес възможностите на централните банки да интервенират за стимулиране на икономиките и смекчаване на последствията от спада на растежа са много по-ограничени, отколкото в миналото. Първо, заради дилемата инфлация – икономически растеж. Поначало повишаването на лихвата е антиинфлационна мярка, а понижаването й има за цел да стимулира икономическия растеж. Наред с това днес пазарът е слабочувствителен към монетарните интервенции предвид свръхпредлагането (особено на жилища, автомобили, техника и други потребителски стоки). Този факт също потушава голяма част от ефективността на мерките за борба с кризата.

Фискални

Правителствата по цял свят също предприеха мащабни мерки за противодействие на краха в световната икономика. Според данните на анализаторите от Barclays Capital планираните държавни средства за борба с кризата към края на декември в световен мащаб надхвърлят 2 трлн. долара. Сред фискалните стимули могат да бъдат посочени насърчаването на инвестициите в инфраструктура, зелена енергия, данъчни облекчения и и т.н. Предвидените фискални буфери имаха за цел да осигурят възможност на правителството за интервенция, придружени с пакет от мерки за гарантиране на сигурността на банковата система, както и такива за подобряване наусловията на пазара на труда. Като превантивна мярка за банковата стабилност, в началото на декември бе решено минималният праг на гарантираните банкови депозити на гражданите от ЕС да се вдигне от сегашните 20 000 евро до 100 000 евро.

Предприетите фискални мерки обаче са нож с две остриета, тъй като ще издуят бюджетните дефицити на много страни. Така например, само преди дни Барак Обама заяви, че очаква бюджетният дефицит на САЩ да достигне 1 трилион долара.

Кризата в България

Отмина времето, когато тревожно наблюдавахме случващото се отвъд океана с надеждата да не застигне и нас. Напразни надежди!Кризата започна да взима все повече жертви и у нас. И ако вие сте от щастливците, които все още не са пряко засегнати от нея, то едва ли сте пропуснали да забележите, чебурята набира скорост и в българската икономика.

Нашенецът окачестви 2008 г. като година на икономически проблеми и тревоги. Инфлацията, загубата на доходи и работни места са сред най-значимите за българите проблеми.

Живеем в глобален свят и всички онези успокоения, как няма причина за безпокойство, които мнозина се надпреварваха да бълват преди да нахлуе кризата у нас, набързо мутираха в уверения, че България е достатъчно силна да се справи с икономическите трудности и правителството е предприело необходимите мерки за това. Докато политици и икономисти се надпреварваха да ни убеждават в абсурда, че кризата ще задмине страната ни, то статистиката започна да бълва първите негативни данни, хората започнаха да губят работата си или да излизат в принудителен отпуск, като наред с това се изправиха пред поскъпващите вноски по теглените кредити.

Първите признаци на кризата у нас се проявиха в сектора на строителството. Насищането на пазара, бягството на външни купувачи и затягането на банковото кредитиране свиха строителната активност и много проекти бяха замразени. След главоломното поскъпване, в последните месеци на годината прочетохме и първите данни за спад в цените на имотите.Кризата удари и пазара на труда. Секнаха обявите за нови работни места. Хората все по-трудно започнаха да си намират работа. Затварянето на външните пазари удари родната металургия, машиностроене, шивашка индустрия, торова индустрия и редица други. Свиването на външните поръчки принуди много от промишлените заводи да съкратят част от своите работници.

Проявите на кризата в България проличаха най-силно в задържане на ръста на доходите, увеличаване на безработицата, по-трудното намиране на работа, затягането на кредитните условия (банките панически започнаха да бягат от лесни кредити). И тази тенденция ще продължи и през2009 година, коментират експертите.

Според проучване на социологическата агенция Алфа Рисърч, едва 26% очакват подобряване на икономическата ситуация в страната през 2009 г.

Но стига черна статистика и мрачни прогнози.

Живеем в критично време и набиращи скорост икономически проблеми, новините за които ни заливат ежедневно. Цяла година, отразявайки събитията около световната криза, ви затрупвахме с негативни статистики и мрачни прогнози. В първите дни на новата година мисля, че ще обърнем внимание и на често оставяните на заден план положителни ефекти на кризата, някои от които дори може и да ви разсмеят.

Не всички сектори ще пострадат от кризата. Слабо засегнати се оказаха търговията на дребно, стоките от първа необходимост, здравеопазването, хранително-вкусовата промишленост и др. „Застраховани“ срещу кризата са и големите инфраструктурни и енергийни проекти, зад които стои финансовото рамо на държавата, предвид значимостта им за икономиката.

Сред облагодетелстваните от кризата е бизнесът с консултантски услуги, оказионите, компаниите, занимаващи се със събиране и цедиране на просрочени задължения, компаниите за бизнес анализи и информация, адвокатските кантори.

Така например кризата изстреля бизнеса на заложните къщи и адвокатските кантори в САЩ. В страната на успех се радва и фармацевтичният бизнес. Колкото и жалко да звучи, през годината процъфтя бизнесът с търговия на хапчета срещу безсъние и депресия.

Колоезденето същостана доста популярно в тези времена на криза, изстрелвайки приходите на производителите на велосипеди.Холандската компания Accell, лидер впроизводството в Европа разкри, че се радва на растящи приходи от продажби и очаква тази тенденция да се запази и през настоящата година.

В условията на криза на успех и растящ оборот се радват и сайтовете за продажби, тъй като онлайн пазаруването е по-евтино.

Гледайки в перспектива, отсяването на неефективните участници на пазара е може би най-позитивният ефект от кризата. Кризата ща покаже истинските пазарни играчи в сектора на малкия и среден бизнес, а случайно попадналите първи ще изпаднат от пазара. Така кризата ще изиграе ролята на лекарство за редица сектори и ще помогне на бизнеса да се поучи от грешките на фалиралите.

Кризата ще помогне и за повишаване на качеството на човешкия капитал. Наред с това растящите съкращения и негостоприемството на чуждите трудови пазари ще върне много висококвалифицирани работници по родните места. Тази тенденция вече започна да се наблюдава през изминалата година.

Какво ще се случи през 2009 г. трудно може да се прогнозира. Много надежди се възлагат на американския президент Барак Обама, който ще встъпи в длъжност след по-малко от две седмици.

Едно е сигурно – най-страшното тепърва предстои. Апогеят на кризата ще е през тази година, твърдят експерти. Време е да затегнем коланите, защото влакчето на ужасите в лунапарка на кризата тепърва ще полети с пълна сила.

Малина ДАЧЕВА