Голямото европейско препъване?

Европейският съюз навлиза в година на предстоящи промени по върховете. В същото време възникнаха нови предизвикателства – израелската офанзива в Газа, спирането на руския газ за Украйна и наближаващото встъпване в длъжност на Барак Обама като президент на Съединените щати.

Активността на ЕС по управлението на кризи при войната в Грузия и при световния финансов срив миналата година при енергичното ръководство на френския президент Никола Саркози бяха изключение, а не начало на нов, по-ефективен съюз.

Сега пред Европа се очертават 12 месеца застой, след като две периферни малки страни – Чехия и Швеция – поемат последователно шестмесечното ротационно председателство.

Законодателният процес в ЕС е замразен заради изборите за Европейски парламент през юни, а Европейската комисия доизкарва своя мандат, който изтича през ноември.

Вътрешната политика във водещите държави членки също ще спъва инициативите в ЕС. В Германия – най-голямата страна в съюза – предстоят парламентарни избори през септември, на които двете основни партии от тромавата й „голяма коалиция“ ще се борят една срещу друга. Изглежда, това ще направи невъзможно постигането на съгласие за предприемане на смели мерки за стимулиране на икономиката и за поемане на външнополитически рискове.

Европа ще бъде „спъвана“ през по-голямата част от годината и от втория референдум в Ирландия, който се очаква през октомври или ноември. Той трябва да се произнесе по Лисабонския договор за институционални реформи в ЕС, с който се цели съюзът да има по-силно ръководство и по-ефекасна система за вземане на решения.

Лидерите на ЕС ще внимават да не направят или да не кажат нещо, което може да застраши шансовете за промяна на отрицателния вот от миналата година. Липса на лостове за влияние Първите няколко дни от годината привлякоха вниманието към разногласията в ЕС и липсата на лостове за влияние в отношенията с Израел, палестинците, Русия и Украйна.

Европейците станаха за смях, като изпратиха две отделни дипломатически мисии на обиколка в Близкия изток – една официална делегация на ЕС, водена от външния министър на Чехия Карел Шварценберг, и една френска, начело със Саркози, който се държи така сякаш още е председател на съюза.

Двете мисии отразяваха и различия в политиката. Франция, Великобритания и върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана настояха за незабавно прекратяване на огъня, докато чехите и германците категорично обвиниха палестинската въоръжена групировка Хамас за сраженията и показаха повече съчувствие към Израел.

Европейският съюз почти няма лостове за влияние върху нито една от страните, след като израелците смятат Съединените щати за единствения силен посредник в региона, а европейците няма да преговарят официално с Хамас, която те обявиха за терористична организация.

Картата, която Европа може да изиграе, е възможността за разполагане на европейски наблюдатели, които да съдействат за сигурността по южната граница на Газа с Египет и за предотвратяване на контрабандата на оръжия за палестинската територия. Предложението за присъствие на наблюдатели на ЕС помогна за постигането на примирие между Русия и Грузия миналия август.

Франция и Турция предложиха наблюдатели, за да бъде подкрепен египетския план за примирие, представен от президента Хосни Мубарак след разговори със Саркози. Но има някои пречки, тъй като Израел няма доверие на европейците за налагането на оръжейно ембарго, Египет не иска европейски сили на своя земя, а Хамас не иска Европа да му върже ръцете.

Ако наблюдателите наистина пристигнат (днес стана ясно, че вече пътуват натам, б.р.), те може да се окажат под кръстосания огън между палестинските бойци и израелските войски. Европейските сили вече поеха този риск в Южен Ливан, където през 2006 г. те бяха разположени в буферната зона, за да помогнат за спирането на конфликта по границата между бойците на Хизбула и Израел.

Хванат в крачка Европейският съюз беше неприятно изненадан и от спирането на руския газ за Украйна, което сега доведе до драстично намаляване на газовите доставки за държавите членки на ЕС от Централна и Югоизточна Европа. Засега Европейската комисия и чешкото председателство грижливо избягват да заемат страна в този, както те го окачествяват, търговски спор.

Въпреки че много европейски правителства, особено в бившите социалистически страни от Централна Европа, подозират, че Москва си играе с кранчетата на газа, за да сплаши прозападното правителство на Украйна и за да изпрати послание до други зависими от руските доставки европейски държави, ЕС няма обща позиция.

Изборите в Германия и в това отношения играят определена роля. Външният министър Франк-Валтер Щайнмайер, който е кандидатът на социалдемократите за канцлерския пост, е смятан до голяма степен за благосклонен към Русия, докато канцлерът Ангела Меркел, която е християндемократ, е по-критична.

Същите тези парализиращи фактори може да затруднят ЕС да отговори на предизвикателствата, които вероятно ще му отправи Обама. Германия изглежда твърд противник на участието в каквото и да било мащабно финансово стимулиране от типа на планираното от новоизбрания американски президент.

Германия, Италия и Австрия, които имат сериозни търговски интереси в Иран, едва ли ще приемат по-строги санкции срещу ядрената програма на Техеран, особено при липса на одобрение от ООН. Освен това Берлин даде ясно да се разбере, че няма да изпраща още войски в Афганистан или да възлага на силите си фронтови бойни мисии.

Един въпрос, по който изправената пред промени по върховете Европа ще бъде добър партньор на Обама, е борбата с промените в климата. Но надеждите на ЕС, че новият американски лидер вероятно би се присъединил към международно споразумение за ограничаване на емисиите на газовете с парников ефект в Копенхаген в края на тази година, може би са твърде оптимистични.