Българска рапсодия

За човек, който е изправен пред заплахата от банкрут в рамките на шест месеца благодарение на санкциите на Европейския съюз срещу страната му, Стефан Петров се изказва доста топло за Брюксел.
Петров е фермер от хълмистите части на Северна България. Две и половина години след присъединяването на страната му към ЕС неговият бизнес е изложен на риск, след като 800 млн. евро от помощите за новите членки, включително за земеделието, бяха замразени от Европейската комисия миналата година на фона на оплаквания за корупция и конфликти на интереси.
Около 220 млн. евро от замразените пари са изгубени завинаги, след като срокът за усвояването на парите изтече през ноември. За сумата от 110 млн. евро, в която е включен и заемът на Петров, срокът изтича в края на тази година. Но фермерът не оспорва логиката на решението за замразяване на помощите за България, което е най-строгата санкция, налагана върху страна-член на ЕС. „Тези, които ни управляват, се опитаха да откраднат фондовете и отчасти успяха“, заявява Петров, запитан защо европейските пари са блокирани. Европейският съюз „е полезен за фермерите“, настоява той.
Възгледите на Петров са широкоразпространени. Мнозинството от българските гласоподаватели заявяват в анкетите, че се доверяват на институциите на ЕС. Около три четвърти твърдят, че нямат доверие в националния парламент и правителство. Но дали българският толеранс ще продължи, ако фондовете останат замразени по-дълго време или ако в бъдеще има допълнителни замразявания? Това е въпрос, който отеква далеч отвъд България.
Много от дипломатите и политиците в Брюксел заявяват, че Румъния и България са били приети преждевременно и когато подобни страни влязат в клуба, ЕС губи способността си за оказване на натиск върху тях. (Много заявяват същото и за Кипър). Контрааргументът е, че приемането на страни като Румъния и България е най-добрият начин за предпазването и насърчаването на вътрешните реформи, което е най-добрата надежда за тяхното бъдеще.
Така или иначе, ясно е, че решението на Европейската комисия да замрази фондовете за България не е само техническа мярка. Това е дълбок политически експеримент и опит за връщането на влиянието над правителства след присъединяването на страните към съюза. Успехът на този експеримент има значение. Следващите страни, които се надяват на членство в ЕС, са предимно от Балканите и с много от тях ще има същите проблеми като с България и Румъния, дори и по-сериозни.
Ако ЕС може използва строгата любов със замразените фондове в България и пак да запази подкрепата на гласоподавателите, това ще бъде тласък не само за реформаторите в страната, но и за цялата кауза на бъдещото разширяване.

Economist