Фискален борд или жълти стотинки през пролетта

Как да затегнем финансовата дисциплина в страната? Медии, политици, икономисти почти ежедневно търсят отговор на този въпрос. В публичното пространство изскачат различни идеи и се появяват конкретни съвети към правителството как да обуздае държавните разходи.
Новата стара идея за налагане на ясни бюджетни правила е въвеждането на фискален борд. Предложението залегна в становището на Икономическия и социален съвет, представено пред медиите миналата седмица. Още през 2011 г. да бъде въведен бюджетен борд, като се разреши максимум до 3% текуща разлика в приходната и разходната част на бюджета, предлага Икономическият и социалният съвет в разработената Национална програма „България 2020 г.“ Това означава, че държавата няма право да извършва разходи, ако няма приходи, обясни председателят на БСК Божидар Данев, който е член на ИСС от Група 1 – работодателски организации, и е докладчик по становището.
Идеята не се появява за пръв път в публичното пространство. През лятото макроикономисти, обединени в групата Macro Watch призоваха за налагане на фискален борд в България – да бъдат изработени простички, но дългосрочни правила със силата на закон, които да вържат ръцете на правителствата за неразумно харчене. Грубо казано, фискалният борд ще забрани на управляващите да трупат бюджетен дефицит.
СДС предложи законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет с нов член 38 под названието „Правила за фискална стабилност“. Освен, че изисква бюджетът да се съставя и приема съгласно европейската методология ESA 95 и салдото да се отчита ежемесечно по тази методология, сините планират балансиран бюджет, или бюджет с излишък за 2013 г. Пак според документа дефицит до 3 % от БВП може да се допусне само по изключение, в ситуация на криза, или природно бедствие с 2/3 от гласовете на всички депутати. Въвеждането на фискален борд се възприема от повечето икономисти като добра идея, но проблемът е, че тя трудно би могла да се прокара. Нужна е политическа воля, мнозинство и наличие на желание от страна на правителството за налагане и спазване на строги бюджетни правила.
За и против
Фискалният борд ще гарантира спазването на прости правила за придържане към бюджетна дисциплина. Това е нещо много положително за страната, коментира пред Economynews.bg Десислава Николова от ИПИ. Бюджетните правила са особено полезни за страни, които имат уклон към популизъм в определени периоди. През последните две години у нас сме свидетели на залитания и отклонения от фискалната дисциплина. Въвеждането на борда е абсолютно приложимо в българските условия, категорична е тя, а спазването на правилата е просто въпрос на приоритети. Например: сметките показват, че разходите за заплати и възнаграждения в бюджетната сфера нарастват от началото на годината, въпреки реформите за оптимизиране на администрацията. И още, правителството се влияе от социалните протести в страната и всяко ново недоволство води до нови харчове за държавата – пари за тютюнопроизводителите, за лекарите. Позицията на Николова се допълва от колегата й Петър Ганев. Българските политици вече доказаха, че не могат да устоят на натиска за все повече и повече харчове и докато това някак минаваше във времената на бърз растеж, то сега резултатът е ясен – бавно възстановяване и все по-далеч от еврозоната. Вместо да се надяваме, че управниците ни изведнъж ще станат разумни и няма никога повече да правят грешки, по-добре да действаме превантивно – да възприемем правило, което ограничава щетите. Бюджетното правило не връзва ръцете на управляващите и не им казва какво да правят, но то задава рамката и гарантира разума – гарантира дисциплина и невъзможност да се появи прекомерен дефицит.
Фискалният борд означава финансовата стабилност, независеща от конкретни политици или предстоящи избори, която ще позволи на България да се възстанови по-бързо и да поеме по пътя на еврото, допълва Ганев. От 3-годишната макрорамка разбираме, че нашето правителство планира бюджети с дефицити до края на мандата си, коментира Георги Стойчев от „Отворено общество“. Председателят на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски посочва, че под паравана на кризата страните от ЕС масово нарушиха Пакта за стабилност и растеж и Маастрихтския критерий за бюджетен дефицит до 3%.
Георги Ангелов от „Отворено общество“ припомня, че кабинетът започна миналото лято с обещание за нулев бюджетен дефицит за 2010 г., през март т. г. заговори за 1.8%, през април – за 3%, а сега вече за 3.8%. И няма гаранции, че няма да последва ново влошаване, смята Ангелов.
Лъчезар Богданов от Индъстри Уоч се опасява, че ако правителството не се стресне и не си наложи юзди за разходите, през март-април 2011 г. фискалният резерв ще е изпразнен (ще останат само неприкосновените пари като Сребърния фонд и запасите на НЗОК) и тогава ни чака криза, защото няма да е лесно България да получи външни заеми.
Тревожно е, че МС планира оптимистичен ръст за 2011-2013 г. и в същото време залага дефицитни бюджети. Дефицитът тревожи всички, дори тези икономисти, които се обявяват против въвеждането на фискален борд.
Експертът от Икономическия институт на БАН Гарабед Минасян коментира пред EN.bg, че не подкрепя идеята напълно да бъдат ограничени възможностите на правителството да използва бюджета за управление на макроикономическите процеси. Ако се вържат ръцете с такъв ограничител, как ще се управлява тогава, пита той. Той припомни практиката с Паричния съвет и я определи като успешен опит да се вържат ръцете на банкерите. Но когато залогът е държавният бюджет, категорично фискалният борд не ми харесва като термин и съдържание, допълни Минасян.
Той обаче застава зад идеята за търсене на други механизми за ограничаване на свободата на правителството да провежда експерименти с държавния бюджет. Да, въвеждането на строгите бюджетни правила ще отнеме власт от правителството по отношение на фискалната политика, контрира Десислава Николова от ИПИ. Но страната има нужда от строгите правила, които ще бъдат своеобразен мост към момента на влизането ни в еврозоната. Ако имахме фискален борд, вече щяхме да сме в ERM II, а инвеститорите щяха да се връщат в България, коментира икономистът на „Отворено общество“ Георги Ангелов. Изпълнителният директор на „Отворено общество“ Георги Стойчев заяви, че вече не е възможно България да влезе в еврозоната в мандата на настоящото правителство именно заради достигането до свръхдефицит.
Морален хазарт
Въпреки натискът от различни икономически кръгове в последните месеци и все по-честото поставяне на дискусията на дневен ред, икономистите са скептични, че ще се стигне до въвеждането на фискален борд у нас. Такова решение е преди всичко политическо, но опасенията са, че политиците трудно ще стигнат до консенсус. Това е морален хазарт, коментира Десислава Николова, правителство, което обича да харчи, трябва само да си върже ръцете. Идеята за фискален борд не е реализуема, защото минава през съгласие в НС, и то с мнозинство от две трети, заяви бившият финансов министър от кабинета Сакскобургготски Милен Велчев.
По света
Законовото ограничение на държавните харчове не е екзотична практика, която се опитваме да внесем у нас. Практиката е въведена под една или друга форма в различни развити икономики и дава добри резултати. Анализаторите дават за пример на първо място Германия. Страната прие поправка в конституцията, според която държавният бюджет трябва да бъде балансиран и да няма дефицит. При извънредни събития може да се допусне дефицит, но по специална процедура, и дори тогава дефицитът не може да надхвърля 3% от БВП. В допълнение, ако се допусне бюджетен дефицит в лоша година, то в добрите за икономиката години трябва да има излишък, който да компенсира дефицита. Полша е друг положителен пример за спазване на определени фискални правила. Своеобразен фискален борд има и във Великобритания. Там е създадено независимо Бюро за фискално благоразумие, ръководено от комитет от уважавани икономисти. Целта е то да прави независими прогнози за икономиката и бюджета, да оценява доколко бюджетът е реалистичен, какви са рисковете и доколко фискалната политика е устойчива.
Сред страните със строги фискални правила се нарежда и Чили, както и любимият пример на икономистите – Естония. През 2009 г. естонското правителство затегна бюджета и премахна бюджетния свръхдефицит. Правителството там се придържа към един неформален фискален борд. В Естония политиците приемат балансирания бюджет за неотменима норма, въпреки че тя не е записана в някакъв законов документ.
Анализаторите са убедени в ефектите от въвеждането на фискалния борд за България, които ще бъдат изразени в спад на лихвените проценти, увеличаване на чуждите инвестиции и като косвен ефект -увеличаване на растежа на БВП.

Милена Шиякова