Кризата пак чука на вратата

Световният икономически двигатал тъкмо заработи на малко по-високи обороти и ето че отново започна да се задъхва. Дали светът не е заплашен от повторение на кризата? И дали не предстои мащабно разместване на плоскостите?
 
Томас Щаубхаар, директор на Хамбургския институт за световна икономика поставя своята диагноза под формата на въпрос: „Състоянието на пациента „световна икономика“ се подобрява. Дали обаче той е толкова здрав, че да може да тича без помощта на държавните патерици?“ В търсенето на отговор на този въпрос мненията са разединени. Защото опасности дебнат отвсякъде…
 Цяла Европа живее над възможностите си
 Една от тези опасности идва от най-голямата икономика в света – тази на САЩ, където – в това експертите са единодушни – е възможна повторна рецесия. Действително двигателят на конюнктурата в Америка нещо започна да прекъсва. БВП нараства прекалено бавно, безработицата се е загнездила твърдо на 9.6 на сто. Отговорност за това носи и правителството на Обама, смята Томас Щраубхаар.
 „Барак Обама трябва да разбере, че с политиката си на държавно подтикван стопански растеж няма доверието на населението, което преди всичко предпочита личната отговорност, самоопределението и пазарните механизми“, казва Щраубхаар.
 Американското правителство търси вината у другиго и бързо го намира – Китай си осигурява предимства с ниската стойност на националната валута и предизвиква неравнопоставеност в двустранната търговия. Американският дефицит в търговския обмен с Китай е нараснал за първите шест месеца на годината на 119 милиарда долара.
 Високо задлъжнели са обаче не само американците. Цели държави просто не могат да устоят на изкушението посредством евтини заеми да живеят над възможностите си. Планината от дългове в европейските страни през тази година съставлява 85 процента от общия БВП на ЕС. Според Маастрихтските критерии са разрешени 60 процента.
 Високата задлъжнялост крие много рискове – тя може да накара отделните страни да допуснат по-висока инфлация, която намалява себестойността на техните дългове. Но инфлацията може да разбуди и един друг призрак, от който се страхуват всички – дефлацията. „Ако световната икономика не се възстанови в достатъчна степен, ако настъпи повторна рецесия, тогава ще имаме голям проблем, тъй като монетарната политика вече изгърмя патроните си“, казва Денис Сновер – президент на Института за световна икономика в германския град Кил.
Китай – новият кукловод?
 Друга латентна опасност за световната икономика е фронтът на суровините. Повечето икономисти предвиждат повишаване на цените на суровините поради увеличаващото се население. Към това се прибавя и географското разпределение на суровините, политическата несигурност в страните, добиващи суровини, и експортните ограничения, предимно от Китай.
 
 Не само на пазарите на суровини Китай играе значителна роля. И за световната конюнктура страната е от съществено значение. Със своя стопански ръст от 9 процента Китай се превръща в основен стълб за глобалния растеж. Но както предупреждава Томас Щраубхаар: „Винаги е лошо, когато имаш само една възможност. Затова бих казал, че за Европа ще е най-добре, ако Америка възможно най-бързо си стъпи на краката.“
 

Д. Цанг, К. Цанев, Дойче веле