Българинът взима още една заплата на черно

Най-много крият пари в строителството и туризма

Средно 258 лева на калпак не се декларират, хазната губи 3,48 млрд. за година

Чавдар Найденов

Агенция АФИС, www.afis.bg

Наскоро председателят на Икономическия и социален съвет към правителството Лалко Дулевски публично заяви, че една трета от доходите у нас се укриват. И че държавата е принудена да налива в социалните фондове все по-големи суми. За НОИ например размерът им е достигнал 1,45 млрд. лв.

На пръв поглед това е драстично звучаща оценка. Нашите анкетни данни обаче показват, че всъщност е по-скоро сдържана. Средният доход, за който съобщават хората, след като към него се добавят данъците и осигуровките, възлиза на 574 лв. Т.е. той значително надвишава 353 лв. – официалната средна работна заплата в България за 2006 г. От друга страна, средното възнаграждение, върху което се начисляват осигуровките, се оказва доста по-близо до официалната статистика – 316 лв. Простата сметка показва, че при това положение размерът на недекларираните доходи е 258 лв. Което прави 82% спрямо декларираните.

Най-голямо е разминаването в частните български фирми

Там средно се заплащат 611 лв., а се декларират 296 лв. Докато в държавната и общинската администрация средният доход е само 439 лв., а се декларират повече – 302 лв.

В скоби казано, това обяснява на пръв поглед странния факт, че доказаните специалисти се стремят тъкмо към частните фирми, макар по официални данни в държавната сфера заплащането да е по-високо (438 лв. спрямо 318 лв). По-важното обаче е друго – няма разрез по отрасъл, специалност, положение в йерархията, големина на фирмата, възраст, образование, специалност и т.н., при който това явление да клони към нулата.

Сред отраслите първенство държи строителството – реален доход 816 лв., обявен – 320 лв. Следват го транспортът (674 спрямо 315) и търговията и туризмът (611 спрямо 283). Най-малко успяват да укрият доходи в материалното производство, където се получават средно 463 лв., а се обявяват 305 лв. (разлика от 158 лв.), и селското стопанство – 328 получени и 196 обявени (разлика 133).

В рамките на дадена организация разликата е най-голяма при лицата на ръководни длъжности (381 лв.), а най-малка при администрацията (140 лв.). Както би могло да се очаква, при самонаетите тя се доближава до нивата на ръководителите – 313 лв.

По-нататък най-висока е при наетите с безсрочни договори – 311 лв., и най-ниска при тези на срочни – само 95 лв. От гледна точка на възрастовата група в категорията 30-39 г. тя е най-голяма – 418 лв., в следващото десетилетие спада на 247 лв. и най-ниска е при хората в предпенсионна възраст – 167 лв.

При работниците необявените доходи са най-малко – средно 200 лв., а

най-много

са при служителите

– 348 лв. Неочаквано предприемачите, хората със собствен бизнес и свободните професии заемат средата на скалата – 229 лв. Съответно по степен на образование най-голяма разлика се наблюдава при висшистите – 302 лв., а най-ниска при работещите с по-ниско от основното образование (119 лв.) и с основно образование (124 лв.).

От тази гледна точка думите на Дулевски, че ако се плащаха осигуровките и данъците върху реалните доходи, бюджетът на НОИ „щеше да прелее“, съвсем не изглеждат пресилени.

Да си представим, че се облагаха реално получаваните доходи. Средната разлика между тях и декларираните доходи е 258 лв. (574 минус 316 лв.). От нея, ако се отчислят минималните 32,4% за ДОД и осигуровки, към бюджета биха отивали 84 лв. Приблизително същата сума (около 90 лв.) би трябвало да отчисляват допълнително и работодателите. И ако тези числа се умножат по броя на работещите българи, резултатът ще е към 3,48 млрд. лв. допълнително облагане.

Оттук обаче следват още няколко извода. Например, че у нас БВП е значително по-висок от официалните числа, защото срещу всеки от тези левове стоят услуги и стоки, които биват закупувани. Освен това излиза, че делът на сивата икономика е значително по-голям, отколкото се смята. Но пък делът на държавата е значително по-малък, което е добър параметър.

От друга страна, след като реалното заплащане е значително по-високо от официално признаваното, ефективността на труда се оказва чувствително по-ниска.

Най-сетне онези, които укриват повече, чувстват, че живеят по-добре от другите хора. При тях разликата между обявен и реален доход е 348 лв. Докато онези, при които разликата е средно само 195 лв., преценяват, че живеят по-зле от другите.

Проблемът е, че по този начин и едните, и другите живеят за сметка на собственото си бъдеще.