Банковата тайна пада за бирниците
Работната група към Националната агенция за приходите обсъжда кои данъчни ще имат право да надзъртат в кредитните ни досиета и кои граждани и фирми ще бъдат „разрешени за отстрел“. В близките седмици банковата тайна на гражданите и фирмите ще спре да съществува за бирниците. По този начин те лесно ще засичат хората, които имат доходи, но не плащат данъци и здравни вноски.
Служителите на приходната агенция от началото на годината могат да следят кредитната история на гражданите и фирмите. Такива права им даде поправка в Закона за НАП от есента на миналата година. Технологично следенето на неизправните държавни длъжници ще става през Централния кредитен регистър към БНБ, където банките отразяват движението по всички кредити на граждани и фирми.
„Това не е репресивна мярка, а превантивна. Просто всички здравнонеосигурени лица трябва да знаят, че когато имаме достъп и виждаме, че имат движение по тези сметки, погасяват си кредитите, значи те получават отнякъде доходи“, коментира директорът на НАП Бойко Атанасов преди време.
Идеята данъчните да имат достъп до сметките на гражданите бе лансирана няколко пъти през последните години. Най-сериозният довод против даването на достъп до Централния кредитен регистър пък е запазването на банковата тайна.
В средата на миналата година бизнесът категорично изрази опасенията си, че подобна промяна би могла да доведе до изтичане на търговска информация, като ще бъде нарушена банковата тайна. Но според данъчните притесненията идват от възможността с достъп до кредитния регистър много по-бързо да бъдат засичани гражданите и фирмите, които крият налози. До тази година данъчните имаха достъп до ЦКР, но само при конкретни ревизии и след решение на съда.
В ЕС също текат подобни процеси. Още от началото на миналата година влязоха в сила две европейски директиви, които, от една страна, ще облекчат бизнеса и ще намалят административните разходи, от друга обаче, част от разпоредбите поставят под въпрос банковата тайна в общността. Според тези директиви държавите в ЕС ще си сътрудничат по-тясно, а данъчните служби ще обменят информация по различни казуси. На практика в някои от случаите беше сложен край на банковата тайна, тъй като данъчна служба в дадена страна не може да откаже информация, позовавайки се на претенции от финансова институция. Тази данни ще бъдат споделяни по случаи, когато има съмнения за укриване на данъци.
Още от първия работен ден след дългата почивка в началото на май българските данъчни власти започнаха с обажданията и предупрежденията към онези, които не са платили налога или са подали сгрешена данъчна декларация. Втората стъпка е официална призовка. След това в рамките на седем дни задълженията трябва да бъдат погасени. Крайната мярка е принудително събиране на задълженията, като най-често се запорират заплатите на длъжниците. За малки технически грешки в декларациите няма да бъде налагана глоба.
От 7 май също така текат лихви върху данъците ни от миналата година и може да се окаже, че дължим пари на данъчните, без дори да знаем за това. Така се получава, ако сме платили дължимото в последния момент по банков път и реално транзакцията е отчетена със закъснения заради многото почивни дни. Лихвата, която ще се начислява, е малко над 10 процента.
Ще направим малък реверанс към редовните данъкоплатци, на които дългите празници са попречили да се издължат навреме и до средата на месеца няма да налагаме наказателна лихва, поясниха данъчни пред „БАНКЕРЪ“. След това обаче ще са безпощадни.