„Икономист“: Дефлацията е най-голямата заплаха за еврозоната

Световната икономика не е в добро състояние, пише списание „Икономист“. Икономиката на Япония среща големи проблеми, Китай забавя растежа си, епидемията от ебола заедно с други все още неизвестни заплахи също влияят върху икономическото развитие. Според британското издание обаче най-голямата опасност днес е в Европа.

Със забавянето на растежа на Германия еврозоната е изправена пред трета рецесия за последните шест години. Лидерите ѝ се отдадоха на почивка, а президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) обеща да направи „каквото и да се наложи“, за да спаси единната валута. Франция и Италия не проведоха структурни реформи, а Германия държеше на консервативната фискална политика.

„Икономист“ посочва, че най-опасна днес е дефлацията. В осем европейски държави цените спадат, а общата инфлация за еврозоната е 0.3%, като може да достигне отрицателни стойности през 2015 г. Оптимисти посочват Япония, която в края на 90-те години изпадна в дефлация, но въпреки това икономиката ѝ не понася особени поражения. Списанието обаче посочва, че еврозоната не е хомогенна икономика, а и тя все още не се е възстановила от дълговата криза в южна Европа. Инвеститорите ще се отдръпнат, властта ще дойде в ръцете на десните популисти, а еврото рано или късно ще се разпадне.

Страхът от дефлацията е породен от идеята, че ако фирмите и потребителите очакват последващ спад на цените, търсенето се свива, а обемът на лошите кредити се увеличава.

По данни на „Икономист“ от 46 страни, които залагат инфлационни цели, 30 постигат по-ниски от целевите резултати. Част от спадащите цени са добре дошли – ниската цена на петрола например. Намаляващите цени и замразените заплати обаче карат инвеститорите да очакват по-малък ръст на цените и в бъдеще. Предвид, че краткосрочните лихвени проценти вече са близко до нула в повечето страни, централните банки не могат да ги намаляват, за да увеличат потреблението.

Според списанието единственият останал инструмент са количествените улеснения и другите форми на печатане на пари. Това е особено голям проблем в Европа, тъй като много от страните в нея, особено Франция, Италия и Германия, не проведоха необходимите структурни реформи, а консервативната бюджетна политика, защитавана от Берлин, допълнително излага еврозоната на опасностите на дефлацията и спира ЕЦБ да вземе по-активни мерки, в това число и количествени облекчения.

„Икономист“ посочва, че може би е твърде късно да бъде предотвратена дефлацията. Случилото се на пазарите през последната седмица е симптоматично за това, и най-вече резкият спад на гръцката борса и скокът на доходността по държавните ѝ облигации. А същевременно Париж и Берлин водят теоретичен спор за френския бюджет 2015 г.

За предотвратяване на нова икономическа криза списанието предписва ЕЦБ да започне да купува държавни облигации, Германия да позволи на Франция и Италия да забавят намаляването на разходите в замяна на структурните реформи, а самата Германия да започне по-активно да строи инфраструктура.
Дори и в този случай спасяването на еврото не е гарантирано, най-вече понеже правилата на ЕЦБ не й позволяват да купува новоиздадени облигации. По тази причина е необходимо и Европейската инвестиционна банка да разшири инвестициите си в инфраструктура с около 300 милиарда евро, като набере този капитал с облигации, които ЕЦБ да купи на свой ред. Алтернатива е и изменянето на правилата за дефицит така, че да той да не включва инвестиционните разходи.