4 неща, които дърпат икономиката

Време е да раздвижимвътрешни двигатели на растежа

Растежът на българската икономика достигна 2,9% през третото тримесечие на 2015 година, според експресните оценки на Националния статистически институт. Растежът на годишна основа е най-висок от първото тримесечие на 2011 година насам и продължава да се ускорява вече една година. Нещо повече, както изглежда, икономиката за цялата 2015 година

ще достигне

най-висок темп

на растеж

от началото

на кризата

Изненада ли е растежът?

Някои се учудват на ускорението на икономиката, защото смятат, че тя трябва да се забави заради гръцката криза, проблемите в китайската икономика и други развития. Обаче българската икономика е най-вече обвързана с развитията в Европа, а в Европа нещата продължават да се подобряват, поне засега.

Нещо повече, трябва да отбележим, че сегашната ускорена динамика на икономиката не идва изведнъж – икономиката беше достигнала близо нулеви растежи през 2012-2013 и оттогава бавно се ускорява заедно с европейската икономика. Говорим за тенденция от 2-3 години насам, а не за еднократен ефект.

За първи път се вижда устойчиво подобрение на пазара на труда. След около 5 години спад на работните места и растеж на безработицата вече имаме 5 последователни тримесечия на увеличаване на заетостта. Това е един от най-важните индикатори за икономическата динамика – сега, когато имаме растеж на работните места, можем да кажем, че

възстановяването

на икономиката

наистина

е започнало

(разбира се, далеч не е завършило). Редица социални индикатори също се подобряват за първи път от началото на кризата – бедността намалява, а раждаемостта се повишава след години на спадове.

Същото се вижда и в данните за държавния бюджет. Спомняме си през последните 5 години как приходите едва-едва се увеличават (обикновено по-слабо от прогнозите), а бюджетните дефицити са постоянен елемент от бюджета. От началото на тази година обаче приходите се увеличават много по-бързо от прогнозите. Това е голяма промяна и тя позволява съвсем друга бюджетна политика, насочена към ограничаване на дефицитите благодарение на повече приходи, без това да изисква големи бюджетни съкращения.

Откъде идва

растежът?

Трябва да обърнем внимание, че публикуваните данни са само експресна оценка – т.е. нещо като предварителна прогноза на статистиката, поради което те не дават много детайлна информация за структурата и движещите сили на икономическия растеж. Нещо повече, националната статистика наскоро направи големи ревизии на данните за предходните години (както направиха и много други европейски страни) и това още повече затруднява сравненията с предходните години. Поради тази причина ще трябва да изчакаме до четвърти декември, когато статистиката ще обяви детайлните данни за икономиката – включително растеж по отрасли, производителност на труда и т.н.

Въпреки това още отсега можем да кажем, че има няколко основни фактора, които подпомагат развитието. На първо място можем да сложим устойчивото икономическо възстановяване на европейската икономика. Европейският съюз достигна икономически растеж от 1,9% и вече е далеч от рецесията, като почти всички европейски страни отчитат икономически растеж (Гърция и Финландия са сред изключенията). Растежът на ЕС също така е близък до този в САЩ, където беше отчетен 2% ръст – за първи път от години. Броят на безработните в Европейския съюз е спаднал с близо 2 милиона души и е на най-ниското ниво от 2009 г. насам.

В допълнение,

ниските цени

на петрола и

природния газ

вече започват да се усещат, намалявайки разходите за транспорт, енергия и производство. Въпреки че по традиция в България цените на горивата по бензиностанциите намаляват със закъснение спрямо цените на петрола, те все пак са значително по-ниски от миналата година и продължават да спадат. Природният газ поевтиня с над 30% тази година и нови намаления са възможни догодина. Не по-малко важни са и ефектите от политиката на Европейската централна банка, която подпомогна спадането на лихвите и в България, а приключването на програмния период за еврофондовете вкарва сериозни финансови ресурси в страната (макар че все още има големи проблеми със спазването на срокове и насочването им към продуктивни инвестиции).

Като цяло растежът на икономиката в голяма степен все още идва от външни фактори, върху които имаме малко влияние. С други думи, страната ни печели от благоприятни развития навън, обаче проблемът е, че все още не успяваме да задвижим вътрешните двигатели на растежа. Поради тази причина можем да постигнем растеж от 2-3%, който е висок спрямо предходните години,

но е далеч от

предкризисните

нива

Именно тук е предизвикателството. България трябва да ускори реформите, които подобряват институциите, насърчават предприемачеството, инвестициите и икономическото развитие. В настоящата среда позитивният ефект от реформите ще се види много по-бързо и по- силно, за разлика от 2009-2011 г., когато европейската икономика и финансова система потъваше. Затова е нужна воля за реформи – резултатите от тях бързо ще се проявят.

Авторът е старши икономист в институт „Отворено общество“