Eвропейските банки издържаха стрес-тестовете, но е нужно още много за възраждането на Еврозоната

Преди пет години по това време, когато бе открита черна дупка в публичните финанси на Гърция, започна началото на кризата в Еврозоната. Резултатите от най-новите сондажи на банките на континента, предназначени да демонстрират тяхната надеждност, бяха оповестени на 26 октомври. Те са най-вече окуражаващи, поне извън Италия. Но ще е нужно повече, за да се подтикне европейската икономика към растеж, съобщава The Economist. Направените в продължение на половин година и с участието на 6000 служители стрес-тестове бяха ръководени до голяма степен от Европейската централна банка (ЕЦБ), която поема регулирането на най-големите кредитори в Еврозоната през следващата седмица.

Анализът на документацията на 130-те включени банки откри далеч по-незначителни недостатъци, от очакваните скелети в гардероба. ЕЦБ установи, че € 136 милиарда в проблемните заеми на банките вече не са тяхна собственост. Регулаторите използват ревизираните числа в симулация на това как банките ще се справят в тежка рецесия. Те заключиха, че капиталовият недостиг в 25 от тях е 25 милиарда евро. Най-тежко е засегнат финансовият сектор в Италия, където девет банки не са издържали теста. Сред тях е Monte Dei Paschi, третата по големина банка в страната, при която капиталовият дефицит достига рекордните 2,1 млрд. евро, въпреки положените от банката усилия за набиране на средства през годината. Сред най-засегнатите страни са още Гърция и Кипър, като във всяка от тях на теста са се провалили по три банки. В списъка на провалилите се са по две финансови институции от Словения и Белгия и по една от Германия, Франция, Австрия, Португалия И Ирландия. На практика, тази година дузина от банките, които не са издържали стрес-теста в края на 2013-та, са се заели да укрепят капиталовите си позиции. Така голяма част от капиталовия дефицит вече е запълнен, остава да се съберат още 10 млрд. евро.

Един от незабавните резултати от направените тестове е окуражаващ. Банките намалиха леко лихвените проценти по заемите, аопасенията за тяхната платежоспособност затихнаха. Тази промяна ще се усети най-силно в периферията, където фирмите плащат по-високи лихвени проценти по кредити, отколкото техните конкуренти в ядрото на еврозоната.

Създаването на „банков съюз“, подкрепен от единен надзорен орган в ЕЦБ е част от по-широк план за оздравяване. Но засега, основният проблем за банките в Европа е анемичната икономика на континента. Възходът и вголяма степен зависи от товадали ще сенамерят достатъчно клиенти, коитожелаят да вземат заеми и са в състояние да ги обслужват.

Преди стрес-тестовете на банките се гледаше като пречка пред растежа, а политиците не желаеха да се стимулира търсенето, например чрез схеми за купуване на облигации в ЕЦБ или чрез забавяне на бюджетни съкращения.Тези аргументи вече са отслабени. Здравословният финансов сектор е необходимо, но не достатъчно условие за възраждане на Еврозоната.