„Economist“: Защо пада цената на петрола

Цената на петрола се е понижила с повече от 40% от юни насам, когато тя беше 115 $ за барел. Сега е под $ 70. Това идва след почти петгодишен период на стабилност, припомня сп. „Economist“. На среща във Виена на 27 ноември Организацията на страните износителки на петрол, коsто контролира почти 40% от световния пазар, не успя да постигнe споразумение цените. Сред най-силно засегнатите стрени износителки на петрол са Русия, където рублата удари рекордно ниски нива, Нигерия, Иран и Венецуела. Но защо цената на петрола пада?

Цената на петрола отчасти се определя от реалното търсене и предлагане, и отчасти от очакванията. Търсенето на енергия е тясно свързано с икономическата дейност. То е различно през зимата в северното полукълбо, и през лятото в страни, които използват климатици. Доставката може да се влияе и от времето, което понякога не позволява товаренето на танкери, и от геополитическите разстройства. Ако производителите смятат, че цената се повишава, те инвестират, което след известен период увеличава обема на доставките. По същия начин, ниските цени водят до инвестиционна суша. Решенията на ОПЕК оформят очаквания: ако те рязко ограничат предлагането, това неминуемо ще се отрази на цените. Саудитска Арабия произвежда почти 10 милиона барела на ден – една трета от общото производство на ОПЕК.

Четири неща влияят върху сегашната картинка с петрола. Търсенето е ниско, поради слабата икономическа активност, повишаването на ефективността и алтернативните на петрола горива. Втората причина – размириците в Ирак и Либия – две големи производителки на петрол с почти 4 милиона барела на ден, не се отразяват върху техните добиви.

Пазарът е по-оптимистичен относно геополитическия риск. На трето място, Америка е станала най-големият производител на петрол в света. Въпреки, че не се изнася суров петрол, сега вносът е силно ограничен, което води до много резервни доставки. И накрая, саудитците и техните съюзници от Персийския залив са решили да не жертват собствения си пазарен дял в името на възстановяване на цената. Те биха могли да ограничат производството рязко, но основните ползи ще отидат в страни, които те ненавиждат като Иран и Русия. Саудитска Арабия може да понесе по-ниски цени на петрола доста по-лесно. Тя има 900 билиона щатски долара в резервите, а собствените й петролни разходи са много малко – около $ 5-6 долара за барел.

Основният ефект от това рефлектира върху най-рисковите и най-уязвими сектори на петролната индустрия. Те включват американските компании, които се занимават в фракинг, чиято дейност до голяма степен е насърчена от очакванията за високи цени на петрола. Те включват и западните петролни компании с проекти с висока издръжка, включващи сондиране в дълбоки води или в Арктика, и които експлоатират все по-скъпи области като Северно море. Но най-голямата болка е в страните, в които режимите са зависими от по-високите цени на петрола, за да плащат за скъпи чуждестранни приключения и скъпи социални програми. Те включват Русия (която вече е засегната от западните санкции след намесата си в Украйна) и Иран (който плаща, за да запази режима на Асад в състояние на платежоспособност в Сирия). Оптимистите смятат, че икономическите сътресения може да направят тези страни по-податливи на международен натиск.

Песимистите се опасяват, че когато са притиснати в ъгъла, тези страни могат да преживеят силен икономически застой.