The Wall Street Journal: Борбата с глобалната рецесия е безрезултатна

Световните лидери продължават с неистовите си урилия да закрепят буксуващата икономика, но на този етап – неуспешно. Икономистите сега са на ход и трябва да обяснят защо досега нищо не сработи в опитите да се предотврати дълбоката глобалнарецесия, пише в. “The Wall Street Journal“.Икономистите на Джей Пи Морган изчисляват, чесветовната икономика през четвъртото тримесечие ще се свие с 3,7% на годишна база и с още 2.3% през първото тримесечие на 2009 г. – може би най-лошите резултати от края на Втората световнавойна досега.В световен мащаб мерките за фискално стимулиране за 2009 г. ще надхвърлят трилион долара и ще допълват серията от мерки с движението на лихвените проценти.Пониженияна лихвите след решението на Федералния резерв от началото на седмицата се очакват в Япония, Великобритания и еврозоната. Централните банки в Норвегия, Чешката република, Хонконг, Саудитска Арабия, Оман и Кувейт вече намалиха лихвените си проценти, а в края на седмицата същото стори и централната банка на Филипините.Въпреки че Фед намалява агресивно лихвите вече повече от година, много други държави предприеха стъпки за икономическо стимулиране едва пред последните месеци. А за се се стигне до позитивен ефект, ще е необходимо още време. Дори нещо повече, някой половинчати мерки и политически колебания усложниха още повече ситуацията. И не на последно място, мащабите на кредитната криза се оказаха много по-големи от това, което си представяхме. САЩ наистина са доста по-напред от останалите държави в стимулиращите усилия, но според икономисти американските банки все още изпитват капиталов дефицит и трудно покриват загубите си, поради което все още неохотно отпускат кредити. Между август 2007 г.- когато започна кредитната криза – и септември 2008 г.Фед намали лихвените проценти от 5,25%до 2%. Извън САЩ лихвите, обаче,вървяха нагоре. Всичко това се промени драматично през октомври. В глобален мащаб лихвите бяха намалени с 1,3 процентни пункта и според експертите на “Джей Пи Морган“ фискалните стимули чрез лихвените проценти могат да достигнат до 1,5 процента от глобалния брутен вътрешен продукт през 2009 г.,което се равнява наоколо 1 трилион долара. До октомври подобни мерки извън САЩ изобщо не бяха налице, твърди икономистът от “Джей Пи Морган“ Брус Касман.Европейската централна банка (ЕЦБ) все още разполага с възможности да сваля лихвения си процент, който сега е на ниво от 2,5 на сто, още повече след като бе охладена инфлацията. В четвъртък ЕЦБ предприе допълнителни усилия за насърчаване на междубанковите пазари и да ги върне врелси. Бавната ответна реакция на тези усилия сега е само част от проблема. Икономистите все по-откровено критикуват предприетите от политиците мерки през последните месеци. Почти всички политически инициативи, предприети досега за подпомагане функционирането на финансовите пазари, бяха по-скоро фрагментарни, отколкото изчерпателни, смята Джон Липски, заместник директор на МВФ. Според него в основата на това явление стои т. нар. деливъридж, и при който фирмите и домакинствата все по-неохотно поемат нови допълнителни дългове. Макар досега в глобален мащаб банките да бяха инжектирани със стотици милиарди долари, за да се защитят от загуби в резултат на лоши дългове, според Липски политиците не са направили достатъчно, за да рекапитализират банките и изобщо да изкоренят лошите дългове от финансовата система. Все още е в ход процеса по редуциране на дълговете и тъкмо той ни дава основания да прогнозираме за следващата година значително и продължително забавяне на кредитите, твърди Липски. Саймън Джонсън, бивш икономист от МВФ и настоящ професор в Масачузетския технологичен институт, е на мнение, че финансовите институции в световен мащаб би трябвало да отпишат поне 1,7 милиардадолара лоши дългове, свързани с американските ипотечни, потребителски и корпоративни дългове. Освен това, той счита, че банките все още не са набрали достатъчно капитал като буфер срещу бъдещи загуби. Джон Тейлър, икономист от Станфордския университет и бивш финансов министър в администрацията на Джордж Буш, в специално разпространен документ заяви, че американските политици “са се простреляли в крака в края на септември, когато предизвикаха объркване с намеренията си да спасяват частни банки с обществени пари“. Тази необмислена стъпка, огласена отпредседателя на Фед БенБърнанки и финансовия министър Хенри Поулсън, веднага е предизвикала негативна реакция в банковата система и най-вече се е отразила на Лондонския междубанков курс. Тоест, неяснотата около американския анти-кризисен план е вдигнал доста цената на паричните заеми. На практика действията на правителството и намесите на финансовите институции удължиха и задълбочиха финансовата криза, заключавасмята Тейлър. Засега няма официална реакция от Фед и финансовото министерство на критиките на Тейлър.