Банките ще следят парите на военните

Сметките на снахи и зетьове на управници също ще са под контрол

Намаляват сигналите за източване на ДДС от бюджета, казва Васил Киров

– Г-н Киров, преди дни в Брюксел участвахте в Комитета по превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Какви решения бяха взети?

– Този комитет работи към Генерална дирекция „Вътрешен пазар“ на Европейската комисия. Той е овластен да приема актове от името на държавите членки съвместно с ЕК. На заседанието в Брюксел беше приета директива, която определя обхвата на понятието „висши длъжностни лица“ (political exposed persons). Директивата ще влезе в сила, ако в срок от един месец от 10 май, когато беше гласувана, не постъпи възражение от Европейския парламент. Тогава Еврокомисията окончателно ще я одобри и обнародва.

– Кои са тези висши длъжностни лица, чиито пари внимателно ще трябва да се следят от банките?

– На първо място това са държавните глави, ръководителите на правителствата, министрите и зам.-министрите, депутатите, членовете на върховните и конституционните съдилища. Директивата обхваща и високопоставени лица, чиито решения поначало не се обжалват, освен в изключителни случаи. В България бихме могли да коментираме

дали в тази категория се включват прокурорите

от Върховна касационна и Върховна административна прокуратура. За Върховния касационен съд и Върховния административен съд е ясно – те директно влизат в категорията висши длъжностни лица. Според директивата такива са и членовете на сметните палати, на управителните органи на централните банки, посланиците и висшият команден състав на армията. Също така и ръководните органи на предприятия, които изцяло се притежават от държавата.

– Банките ще следят ли парите на роднини и съдружници на политиците?

– Да. Правилата за висшите длъжностни лица ще се прилагат и за свързаните с тях по линия на семейните отношения. Това са родителите, съпрузите, децата, както и съпрузите или партньорите на децата. Директивата дава много широко понятие на свързаност чрез близки бизнес отношения с висшите длъжностни лица. За свързан се смята всеки, който има съвместна собственост, бизнес или притежава дялове във фирми. Това важи и когато става въпрос за юридическо лице или правна структура. Например това би могла да бъде фондация, в чието управление е висшият държавник или която е била създадена с негово участие.

– Какви мерки спрямо висшите длъжностни лица ще прилагат банките?

– Една от мерките е откриването на сметка или установяването на клиентски отношения с тази група лица да става с разрешение на мениджмънта на банката. Но директивата уточнява, че не се има предвид непременно висшето ръководство, а това например може да бъде директор на клон. Също така се изисква по-специално наблюдение на транзакциите на тези лица и докладване на финансово разузнавателната служба

при съмнения или индикатори за изпиране на пари

Директивата мотивира финансовия сектор да докладва колкото може повече операции. Вече не се говори за съмнение за изпиране на пари, а за какъвто и да е индикатор за такова съмнение.

– Само банките ли ще прилагат специални мерки към висшите държавници и свързаните с тях лица?

– Не. Директивата се отнася за всички, които са задължени по законодателството за превенция на изпирането на пари. Следователно за България това ще бъдат всичките над 29 категории лица, които по Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни да докладват съмнителните сделки. Това са например пенсионни фондове, нотариуси, борси, спортни организации. Всички те ще трябва да бъдат по-внимателни спрямо сделките на висши длъжностни лица.

– Колко време след излизане от управлението банките ще следят парите на висшите държавници?

– Те ще бъдат поставени под особен мониторинг и спрямо тях ще бъдат прилагани допълнителните мерки в период от една година, след като напуснат длъжността, която заемат.

– С внесените в парламента предложения за промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари се въвеждат повече гаранции за хората, които докладват на АФР. Необходимо ли е това?

– С промените се разширяват сегашните гаранции, за да бъдат в съответствие с ревизираните 40 препоръки на FATF. Това са основните стандарти в сферата на противодействие на изпирането на пари. В тях изрично е записано, че лицето, извършило уведомяването, не носи отговорност дори когато впоследствие се установи, че докладваната транзакция не е била свързана с престъпна дейност и е била напълно законна.

– Кога новата директива на ЕК ще бъде приложена в България?

– Крайният срок е 15 декември 2007 г.

– В АФР има ли сигнали, свързани с подозрение за корупция на чиновници?

– Има такива сигнали. Не бих казал, че са много, но някои от тях са доста интересни. Друг е въпросът какво ще се окаже накрая, след като приключат всички процедури. Не бива да се бъркат функциите на финансово разузнавателните служби. Това беше подчертано още на първото заседание на директорите на финансово разузнавателни служби от ЕС. Функцията на тези служби е да събират и анализират финансова информация и да я предават на правоохранителните органи. Т.е. на фаза „финансово-разузнавателен анализ“ не може да се очаква да съществуват каквито и да било данни за престъпна дейност. От представителите на Испания, Италия и Франция беше подчертано, че финансово-разузнавателната служба се създава в рамките на първия стълб на ЕС – вътрешния, единен пазар. Тя няма нищо общо с третия стълб – правосъдие и вътрешен ред. Не би трябвало да се смесват функциите на финансовото разузнаване с тези на разследващите органи.

– Предали ли сте данните за чиновниците на прокуратурата?

– Да.

– За какви суми става въпрос и в коя сфера работят заподозрените чиновници?

– Става въпрос за няколко сигнала. Мога само да кажа, че сумата по единия е огромна.

– Увеличават ли се сигналите със съмнение за пране на пари, подадени към АФР през 2005 г.?

– Приблизително два пъти е нараснал броят на сигналите, които идват от финансовата система към АФР, спрямо 2004 г. И то при положение че и през 2004 г. имаше почти двукратно увеличение. Това показва добра работа на финансовата система. Същото мнение изрази и Европейската комисия в доклада от февруари за политиката на противодействие на изпирането на пари в България. Още не сме стигнали стандартите на някои държави от ЕС. Например във Великобритания се получават около 60 хил. сигнала годишно. Но не е задължително цялата информация да бъде реализирана в разследване и в наказателни производства. Преди две седмици бях в Лондон, в една от полицейските служби, които се занимават с изпирането на пари. Те ни казаха, че много малко от тяхната информация рефлектира директно в наказателни производства и полицейски разследвания. Но информацията е ценна, защото като база данни тя винаги би могла да бъде активирана, когато бъде извършено някакво престъпление. Сериозната база данни има и превантивно действие. Лицата, които използват финансовата система за изпиране на пари,

да бъдат под напрежение

че тяхната операция ще бъде докладвана на съответните институции.

– Колко сигнали за пране на пари предавате на прокуратурата? Има ли критики от нейна страна, че давате прекалено много сигнали без конкретни доказателства?

– Ако има такава критика, тя показва непрофесионализъм на лицата, които я правят. Но такава критика към настоящия момент от страна на прокуратурата няма. Напротив, ние имаме едно изключително добро сътрудничество със специалното звено за противодействие изпирането на пари, което беше създадено от новия главен прокурор Борис Велчев.

– През последните месеци АФР работила ли е по случаи за източване на ДДС от бюджета?

– В сравнение с миналата година тези случаи са ограничени. Продължаваме да получаваме такава информация от банките, но тя не касае такива големи схеми и суми, по каквито през миналата година работихме съвместно с МВР.

Стефан Кючуков