България може да влезе в дефлационна спирала с тежки последствия
Има реална опасност България да навлезе в дефлационна спирала, което да вкара държавата в най-тежката икономическа депресия за последните 100 години. Има спешна необходимост от навременни действия и разбира се може да избегнем тази тежка национална катастрофа.
Трябват спешни мерки, защото опасността е реална и ще стане по-лошо от колкото може да си представим. Нямаме абсолютно никакъв опит и подготовка, които да ни помогнат да се справим с последствията от една дефлационна спирала. Дори не успяваме да овладеем дефлацията, която за съжаление вече е безспорен факт.
Какво е дефлация и защо тя е толкова опасна за нас?
Дефлация означава абсолютен спад в равнището на цените и тя обикновено е породена от намален обем на парите в обръщение, което води до намалено търсене.
Дефлационната спирала се поражда, когато хората продължително отлагат покупки, защото цените на стоките и услугите намаляват с постоянен темп. Това поощрява бизнесите и дори ги принуждава да намаляват своите обеми на производства и обща активност, което от своя страна води до фалити, ниски заплати и безработица.
Това за нашите условия е изключително опасно, защото чуждите инвестиции са под критичния минимум, вътрешното потребление е замразено и нашият външен дълг расте. В условия на дефлация е ясно, че обслужването на дългове става трудно.
„Доходите на домакинствата, които през 2012-2013 г. бяха между 62 и 65% от БВП, а индивидуалното потребление между 71 и 73% (главно от заплати и пенсии), за 2015 г. ще бъдат почти замразени и не могат да послужат за повишение на платежоспособното потребителско търсене „, отбелязва проф. Иван Ангелов.
В същото време банковите активи продължават да растат и перспективите на банките за кредитиране стават все по-малко, което създава все по-големи предпоставки за сериозна банкова криза. Всичко това означава, че галопираме в посока „адската мизерия“.
Какво да направим? Мерките, които трябва спешно да се предприемат са следните:
1) Децентрализация на държавната власт в качеството й на основен икономически субект. Имам предвид, че държавата се явява като основен бенефициент на евро субсидиите, най-вече за големи инфраструктурни проекти. По този начин много малко фирми в частния сектор получават тези поръчки и то основно на проектен принцип. Това не създава условия и предпоставки за устойчиво развитие на тези фирми изпълняващи поръчките.
Следва да се преразгледа новата рамка за усвояване на евро фондовете, като основен приоритет и бенефициент бъде малкият и среден бизнес.
2) Следване по -активно принципите на свободния пазар, където ролята и вмешателството на държавата е сведена почти до минимум. Малкият и среден бизнес и отношенията, които дребните икономически субекти изграждат помежду си се явяват на практика естествените сили на демократичния капитализъм. Точно тези сили са двигателят на икономиката и основен коректив на опасни явления като дефлация.
3) Не на последно място трябва спешно да се увеличи потреблението чрез вдигане на минималната работна заплата например, но не с незначителни размери, които се обсъждат.
4) Категорично трябва да вкараме повече пари в обръщение дори самоцелно за провокация на инфлация. Парите от банките трябва да отидат в имоти, стоки, услуги и инвестиции.
5) Основната част на новите дългове следва да послужат за създаване на производство. Има механизми и начини за това тези пари да стигнат до малкия и среден потребител. Ролята на Българската Банка за развитие следва да е точни тази.
Дефлацията е опасна икономическа епидемия и не може да позволим да ни убие. Аз, в качеството си на икономист вярвам, че гореизложените мерки са лечението. Обръщам се към управляващите и обществото да бъдат изключително отговорни за това какво трябва да направят, за да предотвратим тежка и неприемлива национална катастрофа.