Българският мираж

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Старата песен – на нов глас

На фона на новините за драстични съкращения на разходи и задълбочаващ се недостиг на средства във всички сфери, от правителството се чуват оптимистични оценки и прогнози. За някои от тях е анализът на Ясен Бояджиев:

 Седмицата, в която за пореден път всички гадаеха какво точно се кани да прави правителството, министърът на финансите прекара във Вашингтон, където доскоро бе постоянното му работно място. Като се върна, първата му работа беше да отхвърли страховете и препоръките като „неадекватни” и да прогнозира: през второто тримесечие икономиката излиза „на нула”, а за цялата година – на ръст от 1 процент. Освен това „при всички положения” бюджетният дефицит щял да се финансира от фискалния резерв, което „без да се замисля” било най-добрата стратегия. За стабилността на валутния борд нямало никаква опасност, защото тя била гарантирана от реформите в конвергентната програма на правителството.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Плашещ оптимизъм
Хроника на неоправданите очаквания
Дай боже министърът да е прав и повтаряните от него първи, плахи признаци за излизане от кризата да не са мираж, а трайна тенденция. Оптимизмът му обаче все пак буди известни съмнения. Например, дали е възможно икономиката изведнаж да дръпне с такива темпове, че да компенсира 4-процентовия спад от първото тримесечие и в края на годината да стигне до 1 процент ръст? Но това са сметки за посветени.
Човек обаче не е нужно да е специалист, за да си даде сметка, че през последните десет месеца почти няма предвиждане или очакване на финансовия министър, което да са е оправдало. Да си спомним само няколко от тях:
От запушването на „пробойните” в митниците и приходната агенция се очакваха 2-2.5 милиарда, а само до края на миналата година – 500 милиона на плюс. Пробойните се запушиха, сметката на приходите се измерва с подобни стойности, но на минус.
Месеци наред целта бе балансиран бюджет. За миналата година разминаването с целта е минус 3.9. За тази година засега се надяваме да е до минус 3 процента.
Пътем се чуха доста клетви, че актуализация на бюджета няма да има. За миналата година фактически се наложиха две – на минус. За тази се планираше една положителна. Сега предстои първата, но пак със знак минус. С надеждата да е последна.
Въобще бюджетът трябваше да е „малка, постничка, но реална пица”. Оказа се още по-малка, съвсем постна и не изцяло реална.
Разбира се, най-забележително е разминаването при най-често споменавания приоритет – приобщаването към еврото и, като първа стъпка, влизането в неговата т. нар. чакалня. Първоначално щяхме да подаваме молба през ноември миналата година. После през януари, май и в края на тази. Сега не е ясно дали въобще ще има смисъл да го правим скоро. След като се оказа, че не изпълняваме нито един критерий за еврото и вместо покана получихме процедура за свръхдефицит.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Затъването продължава…
А в доклада на Европейската комисия за споменатата прехвалена конвергентна програма се казва, че „планираната за 2010 г. консолидация не е подкрепена напълно от мерките, заложени в програмата. Тяхното изпълнение зависи от оптимистичен макроикономически сценарий и изпълнението на програмата е в риск, ако не се намали бюджетният дефицит.
Думи и действителност
За да сме честни, разбира се, трябва да отчетем сложността на ситуацията – заради тежкото наследство на тройната коалиция и заради обективните, променящи се обстоятелства на кризата. Така или иначе обаче напоследък прекалено непредпазливо се изричат прекалено много думи, които прекалено рядко се оказват адекватни на действителността. Да не говорим за час по час сменящите се намерения, за обявяваните и отменяни през ден мерки, за данъците и осигуровките, които ту се вдигат, ту падат. Или за прословутите реформи, които ту започват, ту спират, ту пак започват, но така си и остават само неясни, объркани и също така често сменящи се планове за бъдещето.
„Доверието към мен се увеличава“, похвали се финансовият министър, без да уточни чие доверие има предвид. За хора, преживяли и платили цената на поне две финансови катастрофи през последните години обаче, лекотата, с която „без да се замисли” говори за фискалния резерв, и въобще самоувереният му оптимизъм, започват да звучат все по-тревожно.
 

Ясен Бояджиев, Дойче веле