Бялото – дълъг живот, червеното – здраве и сила

Българите почитат днес обичая „Баба Марта“, който е един от най-почитаните български обичаи с хилядолетна традиция, най-вероятно езически.  На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година. На 1 март хора, дървета, животни се закичват за здраве и успех с мартеници, направени в бял и червен цвят. Те се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво. Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. Останало е поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Освен обща европейска съдба българите и румънците споделят и хубавия обичай на 1 март да се закичват със специален амулет за здраве, късмет и сила през годината. Това са българската мартеница и румънската марцишор. Етнографите казват, че традицията е стара, предшестваща християнството, преди римляните, от времето, когато не е имало нито България, нито Румъния. Но е имало мъже и жени, край на зимата и начало на пролетта. Румънската Баба Марта – Баба Докия, е страшна и много люта стара жена. Легендата разказва, че тя имала заварена дъщеря, която мразела. Момък на име Марцишор избавил девойката от злата й мащеха, която била превърната в камък. На север от Дунава марцишор – умалително от месец март, носят само девойките и жените като знак за настъпването на пролетта. Освен марцишор на 1 март мъжете в Румъния подаряват на своите дами и цветя, най-вече кокичета. Традиция и в двете държави е в края на месеца мартениците да се свалят и окичват на цъфнали дръвчета, а желанието, намислено тогава, задължително се сбъдва. Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на децата, са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената – здраве и сила.

Финанси