Даниела Бобева: Хората не понасят реформите

С вицепремиера Даниела Бобева разговаря Иван Михалев

– Г-жо Бобева, след седмица се навършва година от управлението на кабинета. Какви реформи започнахте и какви не за това време?
– Говорим за реформи вече 25 години. Наблюдаваме една умора от реформи, която се дължи основно на това, че ефектът е все по-малък. Вече година изпитах върху себе си факта, че хората не понасят реформи.

В момента, в който искаш да промениш нещо, започват да се противопоставят група хора, засегната от промяната. Ако някой ни обвинява, че правим бавни реформи или че не правим реформи, да дойде да види как се прави реформа. Искахме да махнем нотариалната заверка при покупката на коли – всички нотариуси скочиха срещу това. Не съм се отказала, но проектът се загуби.

Една от реформите е значителното намаляване на административната тежест. Досега от правителството са приети три пакета с общо 138 мерки, министерствата, областните администрации непрекъснато приемат мерки в своите сфери на дейност.

Друг пример – концесиите – в България няма реален контрол какво и как се добива. Написали сме проект на закон за промяна на това статукво. В момента, в който го завършихме, елате да видите какво става, тотална съпротива. Не си мислете, че ни е страх от реформи, просто е трудно. Първо трябва да създадеш нови правила, а после да ги защитаваш в една трудна среда, която предразполага за неправене на реформи.

– Читателите ще си помислят, че правителството се оправдава за липсата на реформи…
– Не се оправдавам. Това, което казвам, е, че въпреки трудната среда, не се отказваме. Предстои внасяне на предложение за въвеждането на „мълчаливо съгласие“. Когато отидеш в определена служба и искаш нещо, има законов срок да ти отговорят – ако не ти отговорят, се счита за одобрено.

Внимателно обмисляме в кои области да бъде въведено. Срещаме съпротива от част от администрацията, която обяснява, че трябва да има достатъчно персонал, за да спазва срокове. Ще видим дали е така.

– Но това не са реформите, които хората очакват.
– Какво очакват хората според вас?

– Очакват реформи в образованието, здравеопазването, администрацията, пенсионната система.
– Реформата в администрацията започна с приемането на Стратегия за административната реформа. Получихме поздравленията на ЕК за нея. В много сфери реформата в администрацията се извършва. Това правителство е програмно. Аз си нося програмата 9 месеца в чантата. Пиша си – „да“ или „не“ срещу целите в нея. Изпълнили сме голяма част.

– Имате ли изобщо ресурс да правите реформи при този крехък кворум в парламента?
– Опитвам се да кажа, че въпреки всичко това – правим реформи. Голяма реформа е тази в сферата на обществените поръчки, която направихме с промяната в Закона за обществените поръчки.

Ако тези 7 млрд. лева публични пари, които се разпределят годишно, се разпределят по-справедливо, ще има голям ефект върху цялата икономика. Тази реформа се бори с корупцията, с монополизма, с бюрокрацията – всичко вкупом. Дори се преборваме с безграничните обжалвания, които спират изпълнението на много проекти по оперативни програми.

– Това означава ли, че ще завишите таксите за обжалване?
– Не, те ще са процент от прогнозната стойност на обществената поръчка, ще отпаднат фиксираните суми. Не може да има поръчка за няколкостотин милиона и всеки да може да я спре срещу 100 лв. В момента уточняваме какъв точно ще бъде процентът, консултираме се и с Брюксел. Ключова промяна в закона е и въвеждането на in house поръчки.

– Това обаче е една от най-спорните поправки.

– Това е текст, който предложи парламентът, а не правителството. Но промяната е преписана от директивата, която трябва да въведем до 2 години. Дали ще го направим сега, или след 2 години няма значение. Другите държави го прилагат отдавна, но в България при изразходването на публичните ресурси криминалната енергия е безгранична. Затова трябва да се слагат бариери.

– Чрез поправката не се ли отваря врата за злоупотреби?
– Не, текстовете са доста ясни и категорични. Освен това в правилника за прилагане на закона ще въведем още ограничения. В момента пишем закон за управление на държавното и общинското участие във фирми, чрез който ще се въведе допълнителен ред на тяхното функциониране. Няма да може да се създават общински фирми, за да се заобикалят обществените поръчки.

– Какво предвижда т.нар. реиндустриализация?
– Първоначално бях против нея, защото ми звучеше архаично. Това беше въпрос на невежество. Изчетох много програми за реиндустриализация на страни от ЕС и тези, които бяхме най-много против, сме най-идейни за програмата.

– Какво ще включва тя?
– Пишем програма за реиндустриализация, защото голяма част от хората живеят зле. Това е така, защото икономиката не работи добре. Тя има нужда от нови предприятия. Кризата пречупи предприемаческия дух. България продължава да изнася суровини с малка добавена стойност.

Образованието не отговаря на нуждите на бизнеса. Друг сериозен проблем пред промишлените предприятия е липсата на пътища до тях. Още догодина планираме да заделим пари за изграждането на 350 км пътища до заводите. Третият проблем, който имаме, е с държавната собственост – има пустеещи земи, индустриални зони и терени, които никой не иска да купи. Една от идеите е да започнем да даваме тези терени под наем за около 10 г. на индустриални предприятия с потенциал за растеж.

– Програма за реиндустриализация предвижда ли държавата да става акционер в предприятия, или да купува такива?
– Държавата?

– Както се говореше за „Химко“ и за „Ремотекс“.
– Не мога да се произнасям за „Химко“, не съм навътре в идеята. По принцип държавата може временно да придобива активи в предприятия, чиито собственици планират да ги спрат и разпродадат. Това ще ги предпази. Но иначе смятам, че българската държава не се е доказала като добър работодател и собственик.

– Вие сте против държавата да купува предприятия, но все пак това ще бъде ли записано в програмата за реиндустриализация?
– Ще предложим държавата да подкрепя предприятия, когато те са стратегически.

– С какви пари?
– Ще бъдат създадени фондове с пари от държавата и европейските програми. Основните източници ще бъдат бюджетът чрез фондовете за иновации и инвестиции, оперативните програми и Българската банка за развитие. Ще бъдат създадени инструменти за подпомагане на износа, тъй като разчитаме на експортноориентирани индустриални предприятия.

– В предишното си интервю за „Труд“ казахте, че инвеститорите не вярват на обещания. От всичко изброено дотук какво и кога ще стане реално?
– То се случва.

– Защо инвеститорите не го виждат?
– Има няколко инвеститори, които създават проблеми. Отидете в Девня и питайте дали не са доволни. Работим за всеки инвеститор.

– А какво се случва с дребния бизнес?
– Основното достижение и за малкия, и за средния, и за големия бизнес е, че държавата спря рекета спрямо тях и започна да се разплаща с всички редовно. Страхът го няма вече. За малките фирми най-голямата промяна е, че им осигуряваме достъп до обществени поръчки.

– Ще има ли промени в кабинета след изборите?
– Питайте парламента.

– Според вас има ли нужда от промени?
– Харесвам всички министри, не само защото са колеги, а защото съм била в служебно правителство и сравнявам. Няма правителство, което да е работило в по-тежка обстановка – възхищавам се на куража на всички.

– Имаше ли момент през тази една година, в който си казвахте: „Дотук бях, аз се махам“?
– Да. Лакмусът бе Законът за обществените поръчки.

– Ако предположим, че кабинетът падне утре, с какво ще бъде запомнен освен с протестите?
– Не правим неща, за да бъдат помнени от хората, а за да могат те да се възползват от тях. Хората бързо забравят положителните промени, смятат, че са даденост.

– Все пак кое определяте като най-важно?
– В период, когато хората се палеха по улиците, ние запазихме стабилността на икономиката и държавата. Когато хората протестираха, ние запазихме социалния мир. Основният проблем е, че не комуникираме достатъчно с обществото какво и как го правим. Но това ще бъде поправено.