Две визити с две съмнения по-малко
Валентин Георгиев
Революционни промени в политиката на България няма да има. За най-голямо разочарование на любителите на партийно-институционалния екшън експериментите се отлагат. Поне с няколко месеца, ако изобщо ни изненадат някога. Две ключови визити от последната седмица недвусмислено подсказват за това.
Представители и на Русия, и на МВФ дойдоха у нас, видяха … и си тръгнаха. Оказа се, че дългоочакваната от някои среди и оспорвана от други „ревизия” на съвместните ни с Москва енергийни проекти е само „буря в чаша вода”. България не само че не се отказва от тях, но се договори да продължи преговорите с Русия за реализацията на АЕЦ „Белене“, „Южен поток“ и „Бургас-Александруполис“, които бяха временно замразени от правителството на Бойко Борисов. Целта – не спиране, а с подробен анализ, детайлизиран финансов одит и прозрачност от двете страни да се прецени дали, кога и как те могат да бъдат довършени.
Нещо повече – именно преди посещението у нас на руския енергиен министър Сергей Шматко стана ясно, че Москва проявява жив интерес да стане съсобственик в АЕЦ „Белене”, като закупи част и дори целия държавен дял от 51%. А ако са верни слуховете, че се готви да придобие и процент от акциите на другия голям играч в проекта – германската РВЕ, централата като нищо може да се окаже в един момент „мажоритарно“ руска. При това да се превърне в първия руски
атомен проект в страна – членка на ЕС, който се ползва и с одобрението на Брюксел…
За дипломатичния тон на преговорите между българския енергиен министър Трайчо Трайков и Шматко говори и общото им разбиране, че по отношение на „Белене“ ще се процедира на „конкурентна основа, в който процес руските компании няма да бъдат дискриминирани“.
През седмицата отпадна и друго съмнение, което месеци наред терзаеше наши и чужди експерти и медии – ще има или няма да има предпазно споразумение с МВФ. Не друг, а самият финансов министър Дянков, който най-много предупреждаваше във времето преди и малко след парламентарните избори за такава вероятност, днес е категоричен, че „да се говори на тая тема не е интересно”. И той, и шефът на мисията на фонда у нас Бас Бекер заявиха, че България не е преговаряла за заем.
Нека припомним, че поканата за тази визита всъщност дойде от притесненията на новия кабинет, че наследството, което е получил той и лъсналата в бюджета дупка от близо 3 млрд. лв., ще го принудят да потърси помощ отвън. Оказа се, че предприетите впоследствие мерки по „затягане на коланите“, свързани с намаляване на разходите в публичния сектор и оптимизиране на администрацията, вдигане на пенсиите в зависимост от икономическия ръст, замразяване на заплатите, намаляване на държавното финансиране в публични инвестиции за сметка на по-високо усвояване на еврофондовете, дават резултати.
След като похвали правителството за всичко това, фондът обаче се застрахова, че „тези мерки са краткосрочни, а без радикални реформи в различните сектори дългосрочни резултати не могат да се очакват“.
Евентуалното бъдещо „връщане” към МВФ през февруари (за когато се планира следващата мисия) обаче крие малка, но важна особеност. Ако тогава се наложи да се опираме на услугите му, то причините за това вече няма да са в предишното правителство, а в действията на настоящето. Защото суперлативите сега са едно, но оттук-нататък
отговорен ще бъде само кабинетът „Борисов”
за това дали и доколко ще успеем да вържем „балансиран бюджет” за 2010 г., каквито са надеждите на финансист №1.
Какво следва като изводи от тези две важни за страната ни визити? Някои могат да приемат позицията на правителството като отстъпление от първоначално заявените амбиции за повече независимост от Русия. Хардлинията да бъдеш „контра“ на всяка цена обаче отдавна е доказала своята безперспективност.
За други действията и проведените преговори говорят, че новото ни правителство излиза от „детския си период“ и навлиза в коловозите на прагматизма. Ако успее да се докаже и като равноправен участник в тези диалози – още по-добре. А защо да не вместим тук и елемент на обикновена приемственост, каквато уж формално си пожелаха екипите на Станишев и Борисов при сдаването и приемането на властта? Каквито и интерпретации да следват оттук-нататък, едно поне е ясно – след Шматко и МВФ властта у нас става по-предсказуема и по-делова, изоставяйки непремерените понякога изказвания и разнопосочни сигнали на отделни свои представители.
Klassa.bg