Европа е на прага на трета рецесия

Световната икономика не е в добра форма. Новините от Америка и Великобритания са сравнително положителни, но японската икономика се бори за възстановяване, а растежът в Китай в момента е по-бавен, откогато и да било от 2009 г. насам. Непредвидимите опасности са в изобилие, особено след като епидемията от Ебола убива хиляди в Западна Африка и опъва нервите на целия свят. Но най-голямата икономическа заплаха в момента идва от континентална Европа, посочва в свой анализ „The Economist”. Това, че немският растеж се забавя, поставя еврозоната на прага на третата си рецесия през последните шест години. Нейните лидери пропиляха двегодишната отсрочка, дадена от Марио Драги, президент на Европейската централна банка, който обеща да направи „каквото е необходимо“, за да спаси единната валута. Французите и италианците изпуснаха структурните реформи, докато германците настояваха за прекалено много икономии. Цените падат в осем европейски страни. Общата инфлация на зоната достигна 0,3%, а прогнозите са за още по-голям спад през следващата година. Един регион, който формира почти една пета от световното производство, стремително върви към стагнация и дефлация.
Оптимистите, както вътре, така и извън Европа, често цитират примера на Япония. Тя изпадна в дефлация в края на 90-те години на ХХ век, с неприятни, но не и апокалиптични последици за своята и за световната икономика. Но в еврозоната рисковете са далеч по-големи. За разлика от Япония, еврозоната не е изолиран случай: от Китай до Америка инфлацията е тревожно ниска и води към подхлъзване. И, за разлика от Япония, която има хомогенно, стоическо общество, еврозоната не може да устои заедно през годините на икономически сривове. С нарастването на задлъжнялостта на Италия и Гърция, инвеститорите ще се уплашат, популистките изказвания ще ударят земята и рано или късно еврото ще се срине.
Въпреки че много европейци, особено германците, изпитват панически ужас от инфлацията, дефлацията може да бъде още по-страшна. Хората и фирмите очакват цените да паднат, ограничават разходите си и обемът на заемите расте. Точно това се е случило по време на Голямата депресия, с особено тежки последици в Германия в началото на 30-те.
Някои спадове в цените са добре дошли. Акробатиката в цените на петрола, например, дава тласък на доходите на населението. Но забавянето на цените и застоят в заплатите се дължат повече на слабото търсене в икономиката и около 45 милиона души са безработни в богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Инвеститорите очакват по-ниска инфлация, дори в икономики като Америка, които се развиват с разумни нива на цените. Краткосрочните лихвени проценти са близки до нула в много икономики, така че централните банки не могат да ги намалят още. Единствените инструменти се въртят оклоко отпечатването на пари.
Непосредственият проблем е еврозоната. Икономиката на континентална Европа има много слабости – от лоша демография до тежки дългове и слаби пазари на труда. Но тя също така е жертва на огромни политически грешки. Франция, Италия и Германия се отдалечиха от стимулиращи растежа структурни реформи. Еврозоната е особено уязвима към дефлация заради настояването на Германия за твърде много фискални ограничения и плахост на ЕЦБ. Дори и сега Германия все още е обсебена от намаляване на дефицита. Но някогашната логика в това сега е изчерпена. Ако Европа иска да спре влошаването на икономиката си, тя трябва да преустанови саморазрушителното си поведение. ЕЦБ трябва да започне да изкупува държавни облигации. Канцлерът на Германия Ангела Меркел, трябва да позволи на Франция и Италия да забавят темпото на своите фискални съкращения, а в замяна тези страни трябва да ускорят структурните реформи. Необходимо е нещо радикално. Трудностите идват от това, че европейското право забранява много азбучни решения, като например закупуване на новоемитираните държавни облигации на ЕЦБ. Най-добрата правна възможност е едновременно да се подходи към драматично увеличение на разходите за инфраструктура, както и към покупка на облигации на ЕЦБ. По този начин Европейската инвестиционна банка може да започне мощно разширяване на вложенията, например в по-бързи трансгранични железопътни връзки или интегрирани електроенергийни мрежи. Друга възможност е да се предефинират правилата за дефицит в ЕС като се изключат разходите за инвестиции, което ще позволи на правителствата да работят с по-големи дефицити, подкрепени отново от ЕЦБ. Зад всичко това стои проблемът с политическата воля. Г-жа Меркел и германците изглеждат готови да предприемат действия само тогава, когато единната валута е на ръба на катастрофа. А населението на Европа страда, в Италия и Испания безработицата сред младите хора е над 40%. Едно ново спускане в бездната ще тества търпението на европейците. И след като дефлацията сграбчи икономиката в челюстите си, пътят към възстановяването ще е дълъг и труден.