Загробващ договор за водата на София

Почти цяла минимална заплата отива само за водомери

Британците ще вземат 150 млн. лева неустойка

Една минимална заплата не стига на софиянеца, ако иска да се включи прилежно към ВиК мрежата на столицата. Това установи проверка на „Стандарт“. 28 лева струва най-евтиното устройство за мерене на студена вода. Моделите с повече екстри удрят 35-40 лева. Толкова се дават и за „топлия“ водомер. Монтирането им пък излиза 30 лева. Такава услуга предлага и концесионерът „Софийска вода“. Отделно всяко от устройствата се пломбира срещу 6 лева. В немалка част от софийските жилища и особено в новопостроените блокове има повече от един водомер. Което обаче, както се оказва, съвсем не означава, че столичани са наясно какво и защо плащат.

Водата в София е мека, може да се пие директно от крана, а доставката й е евтина, защото идва от планината и не е необходимо да се изпомпва. Затова прогнозираното почти двойно увеличение на цената й хвърли в потрес жителите на столицата. Зад поскъпването – освен обективните причини, стои лошо направен и сключен концесионен договор, категорични са общинските съветници. На 30 ноември 1998 г. Столичният общински съвет дава съгласие за откриване на процедура за отваряне на конкурс за предоставяне на концесия на софийската водоснабдителна и канализационна система. „Прайсуотърхаус & Купърс“ прави анализ и изготвя меморандум. В конкурса участват 8 чуждестранни фирми, като до втория кръг са допуснати четири компании. Комисията класира на първо място „Интернешънъл Уотър Лимитид“, на второ място – „Суез Лионез дез’О“, и на трето място – „Вивенди/Марубени“. След което СОС дава пълномощия на кмета Стефан Софиянски да сключи договор с призьора за срок от 25 години. Оттук нататък започва поредицата от грешки и проблеми. Според одитния доклад на Сметната палата в решението на СОС за концесията не са отбелязани размерът, видът и начинът на плащане на концесионната такса. „Софийска вода“ се задължава да предостави на Столична община гаранция от 750 хил. долара за минимален период от 12 месеца, но до приключване на одита копия от тази банковата гаранция за 2000 г., 2001 г. и 2002 г. не били показани на проверяващите от общината. На 15 декември 2000 г. пък се подписва Заемно споразумение между „Софийска вода“ АД и Европейската банка за възстановяване и развитие, като банката приема да предостави на „Софийска вода“ АД заем от 31 млн. евро. Столичната община се явява гарант на заема. При разваляне на концесията общината остава единствен длъжник. Сега на главата на общината висят 150 млн. лева неустойки, които при разтрогване на договора трябва да се платят на концесионера. От направената проверка на Сметната палата също става ясно, че кметът не е изготвял и внасял в СОС годишни доклади за концесията. 60% от водата все още се губят по тръбите, което абсолютно неоправдано я оскъпява, обясняват съветници. Концисионерът „Софийска вода“ поел ангажимент да намали загубите наполовина още през първите пет години на концесията. Количествата на изтеклата нахалост ценна течност обаче продължават да са същите. Канализацията на града е много стара. Голяма част от тръбите са етернитови и се пукат ден през ден. В много от случаите поправката им се състои в набиване на дървени чепове. През петте години на концесията „Софийска вода“ сложи спирателни кранове на главните тръби на големите квартали, за да отчете загубите. Правиха се и няколко големи хайки за залявяне на незаконно включени потребители. Резултатите обаче са скромни. От дружеството отчитат, че течовете са намалели с 6 до 8 на сто.

Сияна Севова