Загуби за трилиони

Според изчисления на Международния валутен фонд досега светът е разходвал 11.9 трлн. долара за борба с финансовата криза. В тази зашеметяваща сума са включени всички пари, които са похарчени или само заделени като помощ за финансовия сектор. Ако се добавят и колосалните загуби от обезценката на неликвидни активи, държавните субсидии и фискалните пакети, сумата набъбва още повече.

Ето защо стряскащата прогноза, че само в САЩ кризата ще струва 23.7 трлн. долара, не изглежда толкова нереалистична на фона на големите числа. Тази прогноза е на Нийл Барофски – един от главните одитори на банковия фонд TARP, чиято стойност е 700 млрд. долара.

Безспорно кризата промени изцяло банковата индустрия и доведе до вълна от фалити в сектора, поради което той се счита за най-пострадал. „Леман брадърс“ се оказа повратна точка, но тя не беше първият критичен случай. Месеци по-рано за проблеми на ипотечния пазар подсказа финансовата нестабилност на големи компании като „Кънтриуайд файненшъл“ (днес част от Банк ъф Америка. В средата на 2007 г. БНП „Париба“ и „Беър Стърнс“ замразиха свои фондове заради ситуацията на ипотечния пазар и днес техните действия се считат за начало на кредитната криза. До драстични антикризисни мерки обаче се стигна именно след банкрута на „Леман брадърс“. Преди това интервенции се предприемаха основно от централните банки, които инжектираха ликвидност чрез краткосрочни кредити. Междувременно балансите на банките олекнаха заради обезценката на токсичните активи, за които няма пазар и чиято стойност не може да бъде определена. Голяма част от последвалите интервенции от страна на централните банки и правителствата по света нямат прецедент в следвоенните години. Сред тях се нареждат парични инжекции за стотици милиарди, държавни гаранции за портфейлите на банките и дори правителствено финансиране на частни инвеститори, които искат да купуват лоши кредити.

По данни на „Блумбърг“ към средата на август световната банкова индустрия е изгубила поне 1.6 трлн. долара от обезценката на рискови активи. Според МВФ тази сума може да се разшири до над 4 трлн. долара през следващите няколко години. Рекордьори по отписвания на активи са ипотечните компании „Фреди Мак“ и „Фани Мей“, застрахователят AIG, „Уаковиа“(която избегна фалит като стана собственост на „Уелс Фарго“) и „Ситигруп“, която допреди няколко години беше най-голямата по активи банка на планетата. В списъка на „Блумбърг“ влизат и редица банки с бизнес в България. Сред тях са френските БНП „Париба“ и „Сосиете женерал“, италианската „Уникредит“, белгийската KBC или ирландската AIB.

Финансовата криза неизбежно удари всички сектори в икономиката, като замрази кредитирането и сви възможностите за нови инвестиции. Сред най-пострадалите обаче се оказа автомобилната индустрия и конкретно американските автопроизводители. През последните няколко години тройката от Детройт (както са известни „Дженерал мотърс“, „Крайслер“и „Форд“) все по-ясно сигнализираше, че има проблеми. „Форд“ и „Дженерал мотърс“ декларираха загуби от милиарди долари в отчетите си, а „Крайслер“ беше продадена на загуба от бившия си собственик „Даймлер“, тъй като не можа да генерира желаните печалби. Кризата изцеди и последните възможности на тези компании да получат пари, за да функционират. Още в края на миналата година те предупреждават за ликвидна криза в автомобилния сектор и настояват за 50 млрд. долара от държавния бюджет. Днес „Форд“ е единствената компания от големите три, която не е искала спешна държавна помощ. Другите две получиха подкрепа, но тя не ги спаси от неплатежоспособност.

Така в началото на юни „Дженерал мотърс“ – компания, която за последните 80 години е номер едно на световния автопазар по продажби – обяви фалит и започна оздравителна процедура под държавно попечителство. В същото време автопродажбите на всички големи пазари по света се сринаха. Това доведе до мащабни държавни субсидии, които да стимулират търсенето на нови автомобили както в САЩ, така и в някои европейски страни като Германия или Франция. И докато вниманието на всички беше насочено към големите корпорации, липсата на финансов ресурс удари дори по-силно малките предприятия. Дори при рекордно ниските лихвени равнища те получаваха много по-трудно от големите компании кредити от банките.

Банките отпускаха по-малко пари на дъщерните си дружества, а резултатът от тази тенденция се видя и в България – ръст в лихвите по кредитите и опит да се набират пари от домакинствата чрез по-атрактивни спестовни продукти. Всичко това беше съпроводено с голям ръст на безработицата в Европа и Америка. В резултат на това за последните 12 месеца в САЩ и Европейския съюз са уволнени над 10.6 млн. души. Според икономистите безработицата ще е остане сериозен макроикономически проблем и след отшумяването на кризата. Очаква се пикът да бъде достигнат следващата година:
– 10.6 млн. са новите безработни в САЩ и ЕС за последните 12 месеца
– 23 трлн. долара може да струва кризата само в САЩ
– 4 трлн. долара може да стигнат обезценките на банкови активи

Финанси