Изследване: За 8 г. крайната мизерия у нас е намаляла 7 пъти

За период от осем години крайната мизерия в България е намаляла седем пъти, а бедността като цяло – два пъти и половина, това е един от основните изводи в изследване на агенция „Медиана“, направено в периода 1999-2007 г. сред повече от 17 хил. българи над 18 години.

Изследването, цитирано от БГНЕС, показва още, че за първи път от 1998 г. през 2007 г. над 50% от хората са преодолели тежките материални притеснения, засягащи жизнените им потребности, а групата на добре вписалите се в пазарните отношения хора се е увеличила четири пъти за последните осем години.

В същото време изследването показва, че ромският проблем се очертава като най-тежък за страната както сега, така и през следващите 20-30 години.

Налице е ясна тенденция за „ромизация на бедността“ заедно със засилено самосъзнаване на тази група като дискриминирана. Това създава предпоставка за етническа конфронтация в близко бъдеще.

По думите на социолога Андрей Райчев националната сигурност е застрашена, защото през следващите 25 години ромите ще достигнат 40% от българското общество.

Ако през 1999 г. само 1,6% от българите са се смятали за богати, през 2007 г. те са вече 8,8% от населението, сочи изследването.

По-голям е и броят на хората с добро материално положение – 15% от българите при 4% през 1999 г. Без големи материални притеснения са 29,2% от хората у нас, при 14,9% през 1999 г.

По-малка е разликата през годините в броя на хората с материални притеснения. През 1999 г. те са били 27,3% от населението, а през 2007 г. са 24,9%.

Бедните са намалели за последните осем години от 38,3% до 19,1%, а мизерстващите от 14% на 2,3%.

В същото време 52,2% от българите смятат, че е нормално обществото да се дели на бедни и богати, а 54% подкрепят национализирането на капиталите на всички забогатели през последните 18 години.

Други 49,9% са на мнение, че богатите трябва да се обложат с такива данъци, че доходите им да не са сериозно над тези на обикновените хора.

Като цяло качеството на работната ръка расте – над 50% от младите хора (18-35 г.) имат достъп до компютър, близо половината ползват интренет, близо30 % се справят със западен език, висшистите сред младата генерация доближават 30%.

Увеличава се обаче делът на младите хора без образование. Към момента те представляват около 10% от младата генерация и техният дял се е покачил почти два пъти в сравнение с по-възрастните поколения.

Оформена е стабилна социална група, която няма шансове за реализация на трудовия пазар – хора без образование и квалификация, неграмотни.

Очертава се картина на дефицит на работна ръка, от една страна, и наличието на огромна група български граждани – около 140 хил.“излишни хора“, които не представляват работна ръка поради липса на квалификация, а в част от случаите дори и на елементарна грамотност.

Един от най-тежките проблеми пред българското общество в момента е съдбовната връзка между материалните възможности на родителите и възможността на децата им да продължат образованието си.

Застрашени от перспективата да не достигнат дори и средно образование са около 30% от децата в страната

БГНЕС