Имиграционната дилема на Дейвид Камерън

В последно време британският министър-председател Дейвид Камерън изпадна по отношение на имиграционната политика в доста по-трудна от обичайната ситуация. Първо му се наложи да отговаря на коментари от бившият вътрешен министър Дейвид Бънкет, че увеличената имиграция от ромските общности може да доведе до бунтове. В същото време опитите му да осъществи дипломатически връзки с Индия бяха подкопани от критики, че Великобритания се е превърнала в изключително негостоприемна спрямо имигранти от тази страна.

Как трябва да продължиКамеръни кой от тези въпроси е по-важен, питат отбританското издание„Гардиън“.

Статистически данни, изнесени в сряда тази седмица показаха, че броят на работници от България и Румъния се е увеличил с 19% през 2012 г., достигайки 121 438 хиляди. Ограниченията срещу работници от двете страни ще паднат в началото на следващата година, припомнят от изданието.

Последните статистически данни за годината до декември 2012 г. показват, че нетната миграция във Великобритания е падната с 39 000 спрямо предходната година до 176 000 души.

Дейвид Камерън заяви, че иска нетната миграция да падне до около 10 000 до края на мандата на сегашния парламент. Това обаче изглежда доста трудно, имайки предвид нивото на спад и факта, че през последното тримесечие има дори леко увеличение.

Общият брой на имигрантите, дошли във Великобритания през миналата година е 497 000 души, като 179 000 от тях са отишли с цел работа, а 180 000 с цел образование. За сравнение през през 2011 г. тази цифра е била в размер на 536 000. До голяма степен спадът се дължи на това, че през 2012 г. отишлите да учат във Великобритания чужденци са със 43 000 по-малко.

България и Румъния

В своята седмична рубрика в „Ланкашиър Телеграф“ друг бивш вътрешен министър Джак Стро заяви, че една от най-големите му грешки е да премахне ограниченията спрямо източноевропейските държави, като Полша и Унгария, които станаха членки на ЕС през 2004 г. Той обяснява това с факта, че предварителните прогнози, показващи много малък ефект от премахването на ограниченията, са се оказали грешни. Броят на имигрантите от осемте нови държави членки е бил неколкократно по-голям от предвиденото през 2005 г.

Основното опасение, според „Гардиън“ е, че когато ограниченията спрямо българите и румънците бъдат премахнати през следващата година, ще се случи отново същият проблем.

Джак Стро се позовава на данните за международната миграция в дългосрочен аспект, но те не са разбити по държави, затова е по-добре да се погледнат статистиките за пазара на труда, които показват увеличение от 19% до 121 438 на броя български и румънски граждани, работещи през миналата година във Великобритания.

Колко е голям ефектът от това върху британския пазар на труда?

Българите и румънците са около 8% от всички граждани на ЕС, работещи във Великобритания или 0,4% от работната сила във Великобритания. Това очевидно е една доста скромна стойност. Общо 666 000 работници от Източна и Централна Европа представляват 2% от пазара на труда във Великобритания.

Според изданието е важно да се отчете и факта, че заетостта сред българските и румънските граждани е 75% спрямо 72% при британските граждани. Това означа, че потенциалната възможност имигрантите от тези две страни да се възползват от помощи за безработни е по-малка.

Джак Стро цитира и публикуваното от University College London скорошно проучване, според което при имигрантите от ЕИО, пристигнали във Великобритания след 1999 вероятността да се възползват от социални помощи или кредитни облекчения е с 45% по-малка, отколкото при британските граждани. Освен това имигрантите от ЕС допринасят повече под формата на данъци спрямо това, което получават като облекчения.

Индия

Нетната миграция от страни извън ЕС е двойно по-голяма в сравнение със тази от страните членки, което е доказателство, че твърдите мерки по отношение на имиграцията могат да имат по-голям от очаквания ефект.

В интервю за „Таймс ъф Индия“ по-рано през седмицата Камерън беше принуден да защитава имиграционната политика на правителството. В частност ставаше въпрос за изоставения вече план да се изисква от индийските имигранти да платят 3000 британски лири, за да им бъде издадена виза.

Именно индийците са гражданите, които получават най-много визи за Великобритания. През 2012 г. бройката възлиза на 48 000, което около три пъти повече спрямо австралийските граждани, които се нареждат на второ място.

Все пак, броят на индийските граждани, отиващи да учат във Великобритания е спаднал от 61 000 през 2009 г. до 16 000 през миналата. Това е допринесло до 5-процентовия спад при визите, издадени на чуждестранни студенти.

Освен това се забелязва и спад от 7,5% в броя на индийците на пазара на труда във Великобритания през септември 2013 г. спрямо предходната година.

Това създава двустранен проблем за британската икономика. Първо, тя губи инвестицията, която тези 45 000 студента по-малко биха направили от 2009 г. насам, а от друга страна, правителството рискува да влоши отношенията си със страна, с която се опитва да изгради търговски връзки,

Мерките за справяне с имиграцията от ЕС са напълно отделени от тези за трети страни. Все пак, индийската реакция на все по-твърдото отношение на правителството показа, че тези политики не съществуват в един своеобразен балон. Министрите ще трябва да решат какво рискуват, засилвайки подхода си по отношение на имиграционната политика.