Инфлацията в еврозоната и в целия ЕС падна до 4-годишно дъно през октомври
Индексът на потребителските цени (CPI) в еврозоната се срина през октомври до едва 0,7% на годишна база от 1,1% през септември, съвпадайки с предварителните данни на Евростат. Това е най-ниската инфлация в региона от ноември 2009-а година и много под т.нар. „инфлационен прицел“ на ЕЦБ от 2,0%.
Рязкото понижение на предварителните данни за инфлацията в еврозоната, оповестено от Евростат на 31-ви октомври, накара Европейската централна банка да реагира много бързо, понижавайки през миналата седмица основната репо лихва с 25 базисни пункта до рекордно дъно от едва 0,25%.
На месечна база инфлацията в еврозоната се понижипрез октомври с 0,1% след ръст с 0,5% през септември.
Основната инфлация (без цените на храни, енергия и тютюневи изделия) в еврозоната през октомври остана без промяна (0,0%) и се повиши с едва 0,8% на годишна база след растеж с 1% през септември.
Инфлацията в целия Европейски съюз (в 28-те страни – членки) също падна до 4-годишно дъно през октомври, засилвайки страховете, че може би има опасност ЕС да навлезе във вреден и продължителен период на падащи цени.
Индексът на потребителските цени (CPI) в Европейския съюз се понижи през октомври до 0,9% на годишна база от 1,3% през септември, достигайки най-ниско ниво от октомври 2009-а година.
Потвърденият спад наевропейската инфлация към 4-годишно дъно е факт, след като вчера Евростат оповести предварителните си оценки за забавяне на растежа на БВП на Еврозоната до едва 0,1% и на целия ЕС до 0,2% през третото тримесечие на годината.
Това рязко забавяне на инфлацията на фона на рекордната безработица в еврозоната през септември и слабия икономически растеж през третото тримесечие може да поднови спекулациите за реален риск от дефлация или т. нар. „стагфлация“ (ниска инфлация или дори дефлация при липса или слаб икономически растеж) и да накара ЕЦБ да обмисли допълнителни „нестандартни“ мерки.
От една страна понижението на инфлацията може да помогне за известно повишение на реалните европейски доходи във време, когато има много слаб растеж на заплащането на труда. Но от друга страна ще засили опасенията за дефлация – траен спад на цените, който може сериозно да засегне усилията за изплащане (обслужване) на държавните и частни дългове и рискува да ограничи потребителските разходи.
Когато има сигнали за устойчив спад в цените, тогава потребителите могат да отложат техните покупки с оглед на очакванията, че на по-късен етап те могат да осъществят тези покупки на по-изгодни (по-ниски) нива. Това може доведе до отслабване на икономическа активност и да създаде условия за бъдещ дефлационен натиск.