Как ще се развива секторът на алтернативните енергийни източници в ЦИЕ?
Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са изправени пред три основни предизвикателства – неблагоприятна пазарна структура, непредсказуема политика и регулации в тази област, а сега и променяща се глобална финансова среда, което представлява най-голямата трудност. Това сочи анализ на инвестиционната банка от бутиков тип Oriens, предоставен на Investor.bg
Предизвикателства в сектора
Сред първия вид трудности са високите капиталови и производствени разходи в сравнение с тези при традиционните енергийни източници; волатилността при началните разходи при някои видове ВЕИ и липсата на природни ресурси за някои от тях в региона (например вятърна и геотермална енергия). Наред с това развитието е затруднено и от малките и фрагментирани пазари в ЦИЕ, които предлагат по-малко възможности за икономии от мащаба.
Сред регулаторните предизвикателства за новите форми на енергийни източници са тяхната висока зависимост от отделни политики и регулаторни изисквания, съпроводено от сравнително ниска предвидимост. Наред с това, въпреки ясно установените цели на ЕС по отношение на ВЕИ, отделните страни могат да приемат самостоятелни и различни политики, особено в период на криза, сочи анализът.
Като най-съществено ограничение обаче се посочва фактът, че ограниченото финансиране може да спре частните инвестиции в сектора. Също така финансовата криза може да окаже негативно влияние върху държавните субсидии за инвестиции във ВЕИ или други стимули за сектора, на разположение на държавно ниво.
Финансирането за този вид източници се превърна в един от основните проблеми за тяхното развитие и вероятно ще остане такъв още дълго време, смятат от компанията. За разлика от това неблагоприятната пазарна структура и липсата на предвидимост в политиката в индустрията са проблеми, които са по-лесни за решаване във времето и с развитието на пазара и технологиите.
Алтернативни спрямо традиционни източници
Към настоящия момент ВЕИ не могат да се конкурират ефективно с традиционните енергийни източници без значителни субсидии, се казва в анализа.
По отношение на биогоривата дори и със субсидии те не могат да възвърнат лесно инвестициите, предвид понижаващите се цени на петрола. Биогоривата са по-скъпи за производство и носят по-ниска печалба.
Предвид факта, че ВЕИ разчитат толкова много на държавна подкрепа от ЕС, благоприятната политика в това отношение е решаваща за развитието на индустрията. Това важи дори в още по-голяма степен за страните от ЦИЕ, които може да приемат алтернативни приоритети в резултат на политическия и финансов натиск в отделните държави.
На територията на ЕС са налице редица фактори в подкрепа на развитието на сектора на ВЕИ. Наред с политическата подкрепа ЕС е отделил милиарди евро по оперативните програми, насочени към ЦИЕ. Освен това след газовата криза през януари енергийната диверсификация се очаква да добие още по-голямо значение.
Наред с това обаче има и много фактори, които действат срещу развитието на алтернативните енергийни източници. След газовата криза някои държави в региона са започнали да търсят начини да намалят енергийната си зависимост, не всички от които са положителни за развитието на ВЕИ. Някои държави като Словакия и България обмислят да отворят отново свои ядрени реактори. Полша все още разчита до голяма степен на твърди горива. Финансовите затруднения в региона може да доведат до отмяната на някои проекти за развитие на ВЕИ.
2020 г.
Политическата подкрепа е важна също и предвид, че повечето от страните в ЦИЕ трябва да положат още доста усилия, за да наваксат с целите на ЕС за развитието на алтернативната енергия до 2020 г. Страните от региона трябва да увеличат дела на алтернативните източници в своя енергиен микс средно със 7-8 процентни пункта.
В момента общо 13% от енергията в ЦИЕ идва от алтернативни източници, докато до 2020 г. регионът ще трябва да увеличи този дял до 21%. За България настоящият дял е 9%, а целта ни за следващите 11 години е да достигнем 16%. Най-висок е делът в Латвия, който в момента е 35%, а целта й до 2020 г. е да достигне 42%. На другия край на скалата е Унгария с дял от 4% в момента и цел той да бъде увеличен до 13%.
Понастоящем страните от региона се фокусират главно върху производството на биомаса и водна енергия, докато други източници като вятърна, слънчева и геотермална енергия са недостатъчно развити. Това се дължи главно на неблагоприятни природни ресурси и липсата на достатъчно големи субсидии в тези сектори.
Необходимо финансиране
На държавно ниво страните от региона имат сходен подход и политика по отношение на подкрепата си за достигане на целите в сектора на ВЕИ. Въпреки това еврофондовете, предвидени между 2007 г. и 2013 г. на стойност 2 млрд. евро, са крайно недостатъчни за постигане на тези цели, особено предвид сегашните финансови условия, казват от Oriens.
За България са предвидени 66 млн. евро, като фокусът е главно върху биомаса и вятърна енергия. За сравнение за Чехия са предвидени 567 млн. евро, а за Полша – 775 млн. евро за периода.
Въпреки това необходимите инвестиции за постигане на целите до 2020 г. са общо 83 млрд. евро за страните от ЦИЕ, от които 5,2 за България, над 30 млрд. за Полша, 15,8 млрд. за Румъния и 8,7 млрд. евро за Чехия.
Досега почти 85% от инвестициите за ВЕИ са били предоставени от инвеститори в индустрията, търговски банки и други частни играчи. Сред тях делът на банките е 43% от всички инвестиции, а този на инвеститори, развиващи дейност в сектора – 26%. Делът на инвестициите, направени чрез държавни и евросредства е едва 5%. Въпреки това техният дял се очаква значително да се понижи поради промените на финансовите пазари.
От банките за развитие, държавните субсидии и еврофондовете ще зависи да компенсират за понижения инвестиционен потенциал на частния сектор, чийто дял в общите инвестиции в сектора на ВЕИ се очаква сериозно да се понижи – от 85% до около 45-50%, се казва в анализа.