Кои са основните поуки от последната криза?

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

Стопанската история е твърде богата на банкови и финансови кризи. За съжаление все още не са извлечени необходимите поуки от тях.

Неоспорим факт е, че до ден днешен икономическата наука все още не може да обясни феномена „банкова, респ. финансова криза”. Налице са отделни опити, но направените изводи са недостатъчни, за да може да се предвиди започването на една криза с цел ограничаване на нейното разрушително въздействие на един по-ранен стадий от нейното разгръщане.

Саморегулиращата и самоизчистващата се сила на пазара бяха в значителна степен надценени от органите за регулиране и надзор на банковия и финансов пазар. Валидността на макроикономическата теория за „невидимата ръка” е подложена на солидна доза съмнение.

След социализма сега безславно се провали и турбокапитализмът, „радикалното пазарно стопанство”[1].

Съществува само един глобален финансов пазар. Глобализацията доведе до възникването на стопански връзки между финансовите институти, които на практика се превърнаха в канали, по които се разпространяват финансови шокове от една част в останалите части на света.

Твърдението на редица европейски политици през последните години, че европейската икономика е успяла да се освободи от влиянието на американската и е тръгнала по свой самостоятелен път на развитие беше категорично опровергано. Кризата води своето начало в САЩ, но една много значителна част от рисковете се оказаха в балансите и извънбалансовите сметки на европейските банки.

Както бизнес-моделът на американските инвестиционни банки, така и бизнес-моделът на европейските универсални банки, и особено на тези, които се опитаха да развият инвестиционно банкиране, показа редица недостатъци. Парадоксално, но европейските банки се изложиха на много по-големи рискове от американските, защото се оказа, че са инвестирали повече в структурирани продукти, отколкото техните американски партьори.

Структурните неравновесия в световната икономика са един от основните източници на свръхликвидност, която е една от причините за образуването на ценови балони на отделни пазари респ. пазарни сегменти. Глобалните финансови пазари въздействат усилващо върху образуването на тези балони, защото позволяват бързото придвижване на свръхликвидността по света. Безспорно глобализацията има положително въздействие върху световното стопанство, но едновременно с това тя засилва съществуващите неравновесия. Светът се нуждае не само от нова финансова архитектура, но преди всичко от нова стопанска структура, която ще позволи постепенно да се премахнат неравновесията и вследствие на това и възможността за формиране на опасна за стабилността на пазарите свръхликвидност.

Банките имат обслужваща функция по отношение на реалната икономика. Те не могат да я заместят.

Здравите взаимоотношения между финансовия и реалния сектор на икономиката бяха в значителна степен изместени от активност на капиталовите пазари под формата на търговия с финансови инструменти за собствена сметка. Това нанесе вреди не само на реалния сектор, но доведе и до натрупването на огромни рискове във финансовите институти. Благосъстояние и просперитет в едно общество могат да бъдат постигнати само по пътя на възстановяване на взаимоизгодни взаимоотношения между финансовия и реалния сектор.

Финансовата криза беше засилена и задълбочена от утвърдилата се през последните две десетилетия „диктатура на капиталовия пазар”. Ролята на финансовите пазари не може да бъде напълно пасивна, защото те влияят на фактори, от които сами зависят.

Финансовият сектор трябва да бъде радикално реформиран.

„Повече пазар” не означава „по-малко регулиране”. Във всички случаи приватизацията на печалбите и социализацията на загубите на финансовите институти е както политически, така и социално трудно поносима. Загубите трябва да бъдат поемани от банките, от техните акционери, но не от данъкоплатеца. Той не може да бъде заложник на банките и банкерите поради съществуващите системи за заплащане в тях, напълно пренебрегващи ролята на банковите служители при формирането на загуби. Само с помощта на единни за целия свят критерии и принципи на регулиране и надзор върху банковата дейност е възможно да бъде преодолян моралният хазарт, произтичащ от изключително спорните концепции „too big to fail”, „too interconnected to fail” и „to big to be rescued”, служещи като аргументация за намесата на държавата при спасяването на изпадналите в затруднение банки. За това следва да допринесе и „пресушаването” на „данъчните оазиси”, които не само привличат огромни, необложени с данъци парични потоци, но дават възможност за т.н. „регулаторен арбитраж” (ползване на предимствата от по-либерално банково законодателство в отделни страни), както и за „паркиране” на рискове с цел „преукрасяване” на балансите на банките.

Съотношението между собствения капитал и поетите рискове от банките следва да бъде окончателно демистифицирано и съобразено с реалността. Това означава възвръщане на банките към тяхната изконна функция да бъдат посредник между имащите и търсещите капитал. Следва да се възстанови техният традиционен бизнес-модел, прекрати или значително ограничи тяхната търговска дейност за собствена сметка на капиталовия пазар. Собственият капитал има функцията на буфер в случай на неочаквани загуби. Неговият размер е обаче без значение, когато банките поемат рискове, които нито могат да се измерят, нито да се оценят.

Управлението на риска в банките не следва да се ограничава само до използването на математически модели за оценка на риска, използващи като правило данни от изминали години. Следва много по-интензивно да се прилагат т.н. „сценарийни анализи” и „стресови тестове”. Кризата показа неодвусмислено, че математическите модели не са в състояние да отразят действителността, защото съдържат често предположения, които нямат нищо общо с нея.

Изключително важна предпоставка за едно успешно управление на риска е използване на пазарни цени при отразяване на позициите на баланса. Използването на цените в момента на покупката прави невъзможна оценката на реалната рискова ситуация в баланса на банките. Отразяването на позициите на баланса по пазарни цени дава възможност за едно реално управление на поетите рискове.

Банковият сектор може да функционира само в условията на взаимно доверие между банките както в национален, така и в глобален мащаб.

Банките в различните страни бяха спасени по различен начин. В страните, в които се проповядва идеята за чистия капитализъм, редица банки бяха национализирани, докато в редица страни на континентална Европа все още има дълбоко съмнение по отношение ролята на държавата при спасяването на банките.

​Във всички случаи е необходима нова система на взаимоотношения между банковия сектор и държавата.

Очаквайте продължение…

http://financebg.com/#/buy_book

[1]Franz Josef Pschierer: „Banken haben eine dienende Funktion. Sie können die Realwirtschaft nicht ersetzen“, in Zeitschrift für das gesamte Kreditwesen, 23-2010, S. 13.