Кризата осмисли необходимостта от ЕБВР

Трябва да се внимава да не се изоставят прекалено рано инструменти като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Това предупреди президентът набанката Томас Миров вкрая на годишното заседание нафинансовата институциявчера, предаде Франс прес.
Миналата година възникнаха дебати за необходимостта от запазване на банката, чиято първоначална задача бе да помогне на бившия съветски блок в прехода към пазарна икономика, при положение, че тази мисия изглежда отчасти изпълнена.
Австралия, която се очакваше да се оттегли от ЕБВР, в крайна сметка реши да остане.
Миров изтъкна много силната подкрепа на акционерите на банката – общо 63, от които 61 страни донори и бенефициенти, плюс Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) – за начина, по който тя е реагирала на икономическата криза.
Запитан дали банката има нужда от увеличение на капитала, той посочи че инвестиции по 7 до 8 милиарда евро годишно за периода 2009 и 2010 година, за които вече е взето решение, представляват „таван“ за сегашния капитал на ЕБВР.
Въпросът ще бъде обсъден на следващото годишно събрание в Загреб.
Зоната на действие на банката обхваща 30 страни, където тази година се очаква спад на брутния вътрешен продукт (БВП) с 5,2 на сто и растеж от 1,4 процента през 2010 година.
Миров заяви, че е впечатлен от реакцията на тези страни, които са продължили да усъвършенстват дейността на предприятията си и да правят структурни реформи. Затова според него „никой не очаква завръщане към старите модели на общества или икономики“.
До миналата година се предвиждаше страните от Европейския съюз да престанат да се нуждаят от инвестиции от ЕБВР до 2010 година, но засега единствено Чехия изглежда в състояние да го направи.
Миров подчерта, че докато трае кризата, няма да се повдига въпросът кои нови страни могат да се справят без помощта на ЕБВР.
По време на срещата лидерите на страните от Източна Европа бяха предупредени, че неудържимото икономическо „чудо“ в Източна Европа може никога повече да не се върне в региона, съобщава днес британският вестник „Обзървър“.
Томас Миров, каза пред министрите на финансите и представителите на централните банки, че би било нереалистично да се очаква повторение на двуцифрения растеж на икономиката, рекордните обеми на инвестициите и лесно достъпните финанси, наблюдавани през изминалите години.
Според прогнози на ЕБВР, страните от региона ще се изправят пред болезнено свиване на своите икономики средно от по 5%, а гладните за пари в брой банки може да забавят растежа.
Преди кредитната криза, частният капитал масово нахлу в Унгария, Чехия и балтийските страни, като инвеститорите се осланяха на неизбежното сближаване със зрелите европейски икономики.
Сега редица страни, включително и Унгария, са принудени да търсят извънредни заеми от Международния валутен фонд и много малък брой от тях виждат надежди за предстоящ благоприятен обрат.