Левче банка – защо и кой определи цената? – I част

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“ – See more at: http://financebg.com/#!/article/18195

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

Всеки запознат с драматичната история на „Агробизнесбанк“ все още не може да си отговори на въпроса, какви бяха мотивите на БНБ и правителството за принудителното закупуване на банката за символичната сума от 1 лев на 1.12.1995г. На практика стана одържавяване на частна банкова институция в условията на отсъствие на законодателство, регулиращо банковата несъстоятелност. Повече от очевидно е, че тази акция на БНБ не е могла да бъде осъществена без съгласието, а може би и по инициатива на българското правителство. Това се потвърждава от факта, че в резултат на извършените от ревизорите на БНБ ревизии на банката през 1994 г. и 1995 г. не са предприети никакви мерки от страна на централната банка. Затова одържавяването на банката е съвсем неочаквано, макар че то открива път за нейното оздравяване. Може без преувеличение да се каже, че само три месеца след одържавяването на банката тя беше в състояние да се рефинансира с привлечени средства, като едновременно с това се пристъпи към изчистване на кредитния портфейл.

За разкриването на политическото задкулисие спомага и съдържанието на Паметната записка на МВФ „България – Управление на банковия сектор”, разработена от сътрудниците на Управление „Парични и валутни въпроси” Чарлз Инок, Сузана Алмуиня и Клаудиа Джобек при участието на Лоркан Къруан от Ирландската банка и представена през март 1996 г. с гриф „Конфиденциално”, само за ограничено ползване (да не се използва от трети страни). Тя съдържа анализ на развитието на банковия сектор в България и в нея се прави изводът, че в България назрява банкова криза. „Необслужваните кредити за системата (с изключение на „Булбанк”) са около 70% от общите портфейли и ограничената информация показва, че прилагайки международните стандарти, изчисленият реален размер на тези кредити ще бъде поне с 10% по-голям. При такова равнище на необслужваните кредити, много от банките няма да бъдат в състояние да генерират положителни приходи по портфейлите си и загубите ще продължат да се увеличават. В други държави пълни банкови кризи са били породени от кредитни загуби на равнища, далеч по-ниски от тези, които се наблюдават в момента в България. Властите трябва да изготвят план за непредвидени обстоятелства в случай на влошаване на ситуацията. БНБ трябва да сигнализира правителството на България за сериозността на ситуацията в България”.[1]

По повод на „Агробизнесбанк“ „Паметната записка” съдържа следния текст: „Други частни банки, като „Агробизнесбанк“, фалираха, тъй като не успяха да изградят една диверсифицирана основа и вместо това се занимаваха най-вече с вътрешни кредити. В „Агробизнесбанк“ тези заеми достигнаха до 70% от общия размер на заемите до преди няколко месеца, когато БНБ пое контрола върху банката”.[2]

В тази връзка могат да бъдат направени следните изводи:

дори всичките вътрешни кредити на „Агробизнесбанк“, т.е. кредитите на свързани лица да бяха невъзвръщаеми, което на практика не беше така, то това нямаше да бъде по-различно от състояните в другите банки. В тази връзка е уместно да се цитират авторите на „Паметната записка”: „В общи линии, най-големите държавни банки имат най-лошите портфейли”;
диверсифицирането на кредитния портфейл на „Агробизнесбанк“ беше в значителна степен затруднено от сравнително ограничения брой на клиенти с необходимата кредитоспособност, резултат на острата икономическа криза. Както вече беше споменато, банките, както държавните, така частните бяха принудени от една страна да закупуват държавни облигации, и от друга страна да разширяват кредитирането като единствен источник за покриване на високите разходи по рефинансирането.

Освен това следва да се изтъкне, че като водеща регионална банка в Пловдивския регион „Агробизнесбанк“ беше основният кредитор на фирми в стопански отрасли, които не само бяха сравнително по-слабо засегнати от икономическата криза, но които генерираха сравнително високи печалби – фирми от сферата на военнопромишления комплекс, тютюнопроизводството, химическата промишленост и т.н.

За „Агробизнесбанк“ става дума и в онзи раздел от „Паметната записка”, където представителите на МВФ излагат своето виждане за разработването на програмата за преструктуриране на банковия сектор. Тази програма предвижда и поемане на изпаднали в затруднение търговски банки от Българската народна банка. Тъй като текстът съдържа възможния отговор на въпроса за съдбата на „Агробизнесбанк“ ще го цитираме без съкращения:

„7. Поемане от Българската народна банка

През декември 1995 г. БНБ пое две банки, изпаднали в затруднено положение.: „Агробизнесбанк“ („АББ”) и „Банка за земеделски кредит” („БЗК”) на съответно номинална и нулева цена. Тези поемания може би са предизвикани от загрижеността на БНБ относно нейните законови права да ликвидира банки от настоящото банково законодателство (всъщност след поемането на „БЗК” Централната банка закри две малки банки), въпреки че временното поемане за управление от Централната банка на търговски банки, изпаднали в затруднено положение е установена практика в много страни. Все пак би било желателно, ако всяко такова поемане може да се извърши на основата на правителствена гаранция, че БНБ ще бъде компенсирана за всички пасиви, надхвърлили очакваното ниво и причинени от горното поемане.

Най-общо, начините за поемане от Централната банка на банка, изпаднала в затруднено положение, трябва да се разглеждат като една амалгама от начините на сливане и за банково сливане, както те бяха дискутирани по-горе и както са представени в Приложение II (Изисквания за сливането на банки) и Приложение III (Мерки за закриване на банки). В частност, БНБ трябва да действа незабавно в случая на поемане, за да предотврати по-нататъшния достъп на предишните собственици и ръководство до активите на банката. Веднъж постигнала това, БНБ ще има време да решава как по най-добрия начин да постъпи с банката, дали да я закрие или като й намери купувач. Периодът може да бъде използван много добре от БНБ и за прецизиране на своите представи за баланса на банката, докато започне да събира кредитите, както и да търси най-добрата възможна сделка с потенциален купувач.

БНБ може да се почувства възпрепятствана да поеме една частна банка, тъй като тя може да бъде обвинена, че „национализира” банката. За да отговори на такова обвинение тя трябва да посочи, че нейното поемане ще бъде временно и че намеренията й са да продаде банката възможно най-бързо на нов частен купувач. БНБ може да пожелае да се защити, като уточни от самото начало един максимален период, в който тя ще се освободи от банката – да кажем една година от датата на поемането. Ако през това време БНБ не намери купувач, се предполага, че тя е задължена за закрие банката в края на посочения период”.[3]

В тази връзка следва да се каже:

нито един от синдиците не направи усилие да намери потенциален купувач на „Агробизнесбанк“;
плахият опит на „Държавна спестовна каса“ (ДСК) да закупи банката беше задушен в зародиш под предлог, че държавата не може да си позволи такава покупка; при това никой не си направи труда да анализира ползите и вредите при двата варианта – оздравяване на банката и нейното закриване като логичен път за вземане на решение.

Очаквайте продължение…

[1] МВФ, Управление парични и валутни въпроси, „България – Укрепване на банковия сектор“, март 1996, стр. 7.

[2] МВФ, Управление парични и валутни въпроси, „България – Укрепване на банковия сектор“, март 1996, стр. 5.

[3] МВФ, Управление парични и валутни въпроси, „България – Укрепване на банковия сектор“, март 1996, стр. 43.