Люта битка за бюджета на ЕС

Приемането на България и Румъния е застрашено без финансово споразумение

Шефът на Еврокомисисията Барозу обвини Блеър, че ограбва бедните държави

Борис Спиридонов

Битката за бюджета на ЕС за периода 2007-2013 г. придоби миналата седмица гротескни размери и в същото време се нажежи до червено. Бюджетът трябва да бъде предложен от британското председателство и одобрен на среща на лидерите на ЕС в Брюксел на 15-16 декември в Брюксел. Тези дни премиерът Тони Блеър е под тежък обстрел от всички страни.

Стигна се дотам председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу да предупреди Великобритания да не преобръща наопаки легендата за Робин Худ, като ограбва бедните нови членове от Източна Европа и ги кара да плащат на богатите чрез членския си внос. Говорителят на комисията Йоханес Лайтенбергер каза, че Барозу е имал продължителна и много откровена размяна на възгледи с Тони Блеър.

Позната е старата история за Робин Худ, който взема от богатите и дава на бедните, и за нотингамския шериф. Председателят Барозу даде да се разбере много ясно, че не очаква от британското председателство да поеме ролята на шерифа, като взема от бедните и дава на богатите, каза говорителят на шефа на Еврокомисията.

Външният министър на Великобритания Джак Стро контрира язвително, като каза, че Барозу е достоен мъж, но англичаните по-добре познават собствената си история от говорителя на комисията.

Ден преди това Барозу заяви, че ако не бъде приет бюджетът, това заплашва планираното приемане на България и Румъния през 2007 година. Безпрецедентните размени на реплики и квалификации дойдоха след появилите се съобщения, че Великобритания ще предложи по-строг бюджет, който предвижда да се орежат 10% (около 16 млрд. евро) от средствата на новите страни членки от Централна и Източна Европа – най-вече в областите, предвидени за строителство на пътища и жп линии и подпомагане на бедните региони. Ако това стане, само Полша би загубила 6 млрд. евро. Аргументът на Великобритания е, че новите страни членки имат трудности с усвояването на средствата от фондовете за ЕС, като например Полша, която за периода 2004-2006 г. е усвоила едва 4,3% от предоставените й фондове за развитието на бедните региони.

Очаква се британското председателство да предложи седемгодишен бюджет от 871 млрд. евро (около 112 млрд. евро годишно), приет от 20 от 25-те държави на бурна среща през юни. Той се образува с вноски от 1,06% от брутния вътрешен продукт на всяка страна членка. Този проект е със 160 млрд. евро по-малко от този, който новите страни членки очакваха. Затова те веднага реагираха с гневно протестно писмо.

Блеър направи миналата седмица спешна дипломатическа совалка и отиде на крака при лидерите на балтийските държави, Полша, Унгария, Чехия и Словакия в неуспешен опит да ги убеди да приемат съкращенията. Според „Файненшъл таймс“ обаче в частни разговори някои от тях са се съгласили на известно намаляване на помощите, ако това допринесе за сключване на споразумение за бюджета.

Главният коз на Великобритания е аргументът, че тя също ще даде жертви, като се съгласи да замрази своята бюджетна годишна отстъпка на около 5,5 млрд. евро, която иначе би трябвало да скочи на 8-9 млрд. евро.

През 1984 г. Желязната лейди Маргарет Тачър извоюва правото на Великобритания да ползва специална финансова компенсация от бюджета, тъй като не е значим селскостопански производител и не се възползва от общата селскостопанска политика на ЕС.

Лондон е отдавнашен яростен противник на тази политика и иска да обвърже намаляването на бюджетната отстъпка с реформирането й. Британската философия е, че трябва да се харчат по-малко пари за селското стопанство и много повече за научни изследвания, тъй като Европа изостава силно в това отношение от Съединените щати, Япония, Южна Корея, Китай и Индия в епохата на глобализацията.

Според това виждане не е нормално 40% от бюджета да се харчат за нуждите на 5% от населението и за 2% от европейските работни места, както и Франция да получава 21% от 49-те млрд. евро селскостопански субсидии на ЕС.

Според виждането обаче на Франция, Германия, Люксембург и Белгия разпределението на субсидиите е приоритетната мисия на ЕС, тъй като основата, върху която се гради съюзът, е солидарността между богатите и бедните страни, между богатите и бедните региони, както и солидарност към фермерите.

Ако не бъде постигнато споразумение през декември, ЕС не би могъл да финансира проекти през 2007 г., както и да подпомага бедните райони. От това ще пострадат всички, но най-вече новите членки от Централна и Източна Европа. В архив отива и споразумението от срещата на върха през юни в Люксембург за изплащане на селскостопанските субсидии на България и Румъния след присъединяването им през 2007 г. от фондовете, които са били определени само за сегашните 25-страни членки.

Председателството на Великобритания изтича в края на годината. Нещата засега изглеждат мрачни, но да не забравяме, че по Коледа се случват чудеса.